Определение № 36 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 22/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 490/17.04.2024 по адм. д. № 1275/2023 г. Административен съд – София-област повдига спор за подсъдност между него и Районен съд гр. София относно съдебното производство, образувано по искова молба на Е. Д. М. от гр. София. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, взе предвид следното: Е. Д. М. от гр. София предявява пред Районен съд гр. София иск срещу Административен съд гр. София за обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Според М., административният съд му причинява сочените неимуществени вреди от бавенето на адм. д. № 546/2019г., което не се решава в разумен срок. Сочи период на увреждане: 02.02.2019 г. – 21.07.2022 г. и цена на иска: 20 000 лева. Според ищеца, вредите са му причинени от нарушени правни очаквания делото му да приключи в разумен срок. Ищецът в мотивната част на иска се позовава на разпоредбите чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), чл. 2, 3, 4, 5 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и др. С определение № 29129/21.08.2023 г. по гр. д. № 43322/2022 година Районен съд гр. София изпраща делото по подсъдност на Административен съд – София-област. Съдът приема, че се претендира присъждане на обезщетение от правораздавателна дейност на АССГ, при упражняването на която, според ищеца, е нарушено правото на Европейския съюз. Цитира определения на смесени състави на ВКС и ВАС по гр. № 38/2017 г., по адм. д. № 12607/2020 г. по описа на ВАС, и по адм. д. № 1494/2020 г. на ВАС, като сочи, че именно административните съдилища са компетентни да разгледат спора на основание чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). При приложение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ Районен съд гр. София изпраща исковата молба по подсъдност на Административен съд – София-област. С определение № 490/17.04.2024 г. по адм. д. № 1275/2023 г. Административен съд – София-област повдига спор за подсъдност между него и Районен съд гр. София. За да обоснове, че искът не му е подсъден, АССО приема, че правната квалификация на иска не е чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, а чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Като се позовава на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, АССО приема, че исковете по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. На посоченото основание АССО приема, че искът е подсъден на СРС и следва да повдигне спор за подсъдност между него и АССО относно исковата молба. Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че за решаване на спора за подсъдност следва да се определи правилно правното основание на заведения иск. Ищецът посочва в исковата молба, че претендира обезщетение с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 4, ал. 3 от ДЕС и др. от забавяне за периода от 02.02.2019 г. до 21.07.2022 г. от страна на АССГ да реши в разумен срок адм. д. № 546/2019 година. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. В ал. 2 е посочено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. Нарушението на чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС е сходно по смисъл и съдържание с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС. Следователно правната уредба дава възможност за обезщетение на вреди, настъпили от действия или бездействия на съда, които имат за последица разглеждане и решаване на дело извън разумния срок, като претенцията се разглежда по реда на ГПК. С чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019 г.) законодателят създава ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК, т.е. спорът ще е подсъден на административен съд. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и обстоятелства и търсената съдебна защита. В случая ищецът твърди, че е налице няколкогодишно забавяне от страна на административния съд да започне и да реши дело № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок. В исковата молба ищецът не се оплаква от нарушение на правото на ЕС при разглеждане на делото (правораздавателна дейност), а от нерешаването му в разумен срок. Неправилно районният съд приема, че е сезиран с иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, защото няма оплаквания за вреди от правораздавателна дейност на съда, при която достатъчно съществено да е нарушено правото на Европейския съюз, а има оплакване за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК, който посочва процесуалния ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, вкл. при твърдения, че вредите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилищата и Върховния административен съд, следва, че при преценката за това кой е компетентният съд, има значение дали ищецът поддържа, че вредите са му причинени от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз или той се позовава на забавено правосъдие по чл. 6, § 1 от Конвенцията. В конкретния случай, подадената искова молба по делото не съдържа твърдения за допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, а ищецът поддържа, че вредите са причинени от забавено правосъдие по адм. дело № 546/2019 г. на АССГ, т.е. претенцията е на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за отговорност на органите на съдебната власт в Република България, за осъществяване на тяхната дейност в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което компетентен да се произнесе по иска е Районен съд гр. София. В този смисъл и определение № 1489/26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 476/2025 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и определение № 45/ 03.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2738/ 2021 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд