Определение № 8303 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Х. от гр. Бургас, срещу Определение №6089 от 07.07.2026 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело №1529/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Х. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед GPAM-1279514 от 29.06.2026г., издадена от младши автоконтрольор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи( ОДМВР)- Варна, сектор „Пътна полиция“(ПП), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. ПАМ е приложена, тъй като водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.1 отЗакона за движението по пътищата( ЗДвП) Частният жалбоподател – Н. А. Х., счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността да изпълни сключените договори за превоз на товари, по които „Хемейра Транс“ЕООД е страна. Твърди че дружеството има един назначен на трудов договор „шофьор“, който е в невъзможност да извърши всички поети от дружеството международни превози от град Истанбул до град Варна.Прилага писмени документи, с които доказва поетите задължения за международен превоз на дружеството, на което е едноличен собственик. Твърди, че причинената от него вреда в резултат на нарушението е напълно репарирана. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът – началник група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – младши автоконтрольор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че приложените доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед GPAM-1279514 от 29.06.2026г., ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “бб“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на Х. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, противопоставими на защитения с допуснатото по силата на закона обществен интерес, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърдените от частния жалбоподател вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта, са значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. Както правилно е приел и съдът, частният жалбоподател би могъл да реорганизира дейността си така, че да изпълни поетите от него задължения като назначи на трудов или граждански договор друго лице – шофьор, което да извърши част от превозите, за които дружеството е поело ангажимент. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение