Определение № 1613 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от Н. Неделчев от гр.Варна, за изменение на Решение №13053 от 28.12.2023 г. постановено по адм.д. № 7302/2023 г. по описа на ВАС, в частта за разноските. В молбата се поддържа, че при постановяване на съдебният състав ВАС е присъдил юрисконсултско възнаграждение на лице, което не е юрисконсулт. Иска да бъде постановено определение, с което се отмени решението в частта, в която е осъден да заплати 100 лв. на Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/. Ответната страна - И. Георгиев – инспектор в ИВСС, чрез процесуален представител оспорва постъпилата молба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в молбата, становището на ответната страна и данните по делото, констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 29.12.2023 г. и следователно е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. С решение № 13053 от 28.12.2023 г. постановено по адм.д. № 7302/2023 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила Решение №3305/19.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1878/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Със същото решение, поради неоснователност на касационната оспорване, касаторът Н.Неделчев е осъден да заплати на Инспекторат към Висшия съдебен съвет разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. По делото пред ВАС ответната страна – инспектор И. Георгиев в Инспектората към ВСС е представляван от надлежно упълномощен служител с юридическо образование - Ф.Димов – директор на дирекция „Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси“ в ИВСС, осъществил процесуално представителство на страната в проведеното на 19.10.2023 г. открито съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК, субсидиарно приложима и в производствата по АПК, посочва кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чиито правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. В случая процесуалния представител на ответника отговаря и на двете изисквания. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, а по аргумент от чл. 143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта или служител с юридическо образование, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният административен орган. Съобразявайки посочените разпоредби съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за изменение на Решение №13053 от 28.12.2023 г. постановено по адм.д. № 7302/2023 г. по описа на ВАС, в частта за разноските, поради което молба на Неделчев като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,