Определение № 76 от 05.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4505/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. В. Д., чрез адв. Н. А., срещу определение № 399 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 3743/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане, молбата й за отмяна на решение № 145 от 16.08.2019 г. по гр. д. № 1159/2019 г. на Върховен касационен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Висшия адвокатски съвет, чрез адв. Н. В., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е установил, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено от друг състав на ВКС в производство по чл. 7, ал. 5 - 7 от Закона за адвокатурата (ЗА), с което е оставено без уважение искане на настоящата жалбоподателка за отмяна на решение № 1629 от 08.02.2018г. на Висш адвокатски съвет, с което е отменен мълчаливия отказ на Съвета на адвокатска колегия и е постановен отказ за вписването й в регистъра на Адвокатска колегия - Хасково, поради липса на предпоставките по чл. 6, ал. 3 ЗА. Приел е, че въпросното решение не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, доколкото се касае за съдебен акт, постановен в охранително производство, при приложение на правилата на глава 49 ГПК, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Обжалваното определение е правилно. В съобразителната част към разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че при своята преценка по чл.307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание извършва проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е приклузивният срок за подаването й и дали е редовна. При осъществяване на въпросната преценка се налага, че актът, предмет на молбата за отмяна, не попада в приложното поле на института на отмяната. Съгласно указанията по т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна в случая се иска, не е такова. То е постановено в производство по проверка законосъобразността на обжалван отказ на Висшия адвокатски съвет, което не е исково и не цели разрешаване на правен спор. Разглежданата категория съдебни актове не формират сила на пресъдено нещо по спорния предмет и не водят до непререшаемост на разрешения с тях въпрос. Ето защо са изключени от обхвата на отмяната, уредена като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на пресъдено нещо и влезли в сила съдебни актове. Като е приел молбата за отмяна на влязлото в сила решение - постановено в производство по чл. 7, ал. 5-7 ЗА - за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,