Решение № 2978 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 386/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Б. К., гражданка на Кот Д‘Ивоар, чрез адвокат К. Конов, против Решение № 33526/14.10.2025 г. по адм. дело № 9421/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 4533/14.08.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се излагат по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират се доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства, и неправилно е приел неналичие на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Поддържат се твърдения за нарушения на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ по съображения, че първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на личната бежанска история на търсещата закрила. В тази връзка се заявява, че основната причина, от която произтича опасността молителката да се върне в Кот Д‘Ивоар е, че има основателни опасения от преследване и заплаха за нейния живот поради незачитане на правата на жените. В подкрепа на доводите си се позовава на разпоредбата на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и на практиката на СЕС - Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС. Поддържат се доводи и за нарушение на принципа „non refoulement“ (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците, който следва да се спазва. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяване на друго, с което на молителката да бъде предоставен хуманитарен статут, респ. бежански статут. В съдебно заседание, касационният жалбоподател - Ж. Б. К., се явява лично и се представлява от пълномощника адв. Конов. Последният сочи, че противно на приетото от първоинстанционния съд, според практиката на Съда на Европейския съюз, обекти на преследване могат да бъдат и недържавни субекти, когато държавата по произход не желае или не е в състояние да предостави обективна защита. Заявява, че молителката е подавала жалби в местните органи, които са останали без резултат поради липса на защита. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез старши юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Ж. Б. К. срещу Решение № 4533 от 14.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка и след обсъждане на актуалната обстановка в Кот д‘Ивоар. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АССГ е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е счел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещата закрила е посочила основателна причина, поради която не би могла да се завърне в Кот д‘Ивоар. Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд е счел за правилен извода на административния орган, че спрямо жалбоподателката не е установено да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, тъй като тя не е заявила конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Споделил е и извода на административния орган, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с.з. в държавата му по произход. Напротив, Ж. Б. К. е напуснала Кот д‘Ивоар легално на 11.05.2025 г., като е заминала със самолет за Турция. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 ЗУБ, като е приел за правилен извода на административния орган, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведеното с Ж. Б. К. интервю в административното производство и е направил извод, че същата не е изложена на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснала страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е и представените актуални данни за обществено-политическата обстановка в Кот д‘Ивоар, дадени със справка с вх. № МД-02-381/07.07.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, като е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяване на усовията за получаване на хуманитарен статут съобразно цитираната норма, бежанската история на кандидата е изследвана и в контекста на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/2007 г. С тези изводи съдът приема, че е налице хипотезата на чл.9, ал.5 ЗУБ, като не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. При преценката във връзка с прилагане на принципа „nоn refoulement“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ, административният съд е приел, че от анализа на събраните писмени доказателства и индивидуалните фактори, касаещи личното положение на кандидата, се установява, че при евентуалното й завръщане в Кот д‘Ивоар, тя не би била застрашена. При така изложеното от фактическа и правна страна, жалбата на Ж. Б. К. е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен и подробен анализ на приобщените по делото доказателства, както и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ регламентира, че под „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За тяхната преценка, решаващият съд правилно се е позовал на интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което ства ясно, че молителката е напуснала доброволно и легално Кот д‘Ивоар, като не се установява наличието на препятствие за завръщането й. Заявителката не е направила релевантни твърдения, сочещи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито визира конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Единственият мотив за напускане на страната по произход били притесненията й, свързани с евентуално преследване от страна на мъжа, с когото е принудена да съжителства. Предвид данните по делото, законосъобразен е изводът, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение на жалбоподателката. Въз основа на събраните писмени доказателства и в резултат на подробния им анализ, АССГ е формирал вярна преценка, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на Ж. Б. К.. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Ж. Б. К. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този аспект, споделим е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. „в“ от отменената Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, доколкото по делото няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Кот д‘Ивоар, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз, член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тълкуваният текст е аналогичен на разпоредбата на чл. 15, б. в) от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В този аспект следва да се уточни, че молителката не е заявила и посочила каквито и да е доказателства, че е специфично засегната поради присъщи на личното й положение елементи. При установените правнорелеванти факти, АССГ обосновано е приел, че за жалбоподателката не съществува реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Отделно от това, не са налице и хипотезите, визирани в цитираното решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 г., които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 35 АПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход или с трети страни, са преценени. Административният орган е изяснил в пълнота фактическата обстановка по случая на оспорващата и след извършен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и представените документи, е извел обоснован извод относно липсата на предпоставките, посочени в закона за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на търсещата закрила. В мотивите на административния акт Председателят на ДАБ е изложил аргументите си защо счита, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на К., както и защо достига до извод, че не е доказано, че търсещата закрила е обект на преследване. В производствата на предоставяне на международна закрила задължение на административния орган е да извърши конкретна преценка по отношение на чужденеца дали са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, а не да извършва анализ на положението с човешките права в държавата по произход изобщо. В конкретния случай Председателят на ДАБ при МС стриктно е съблюдавал задълженията си да изясни всички релевантни факти, да извърши анализ дали с оглед конкретната бежанска история и състоянието на сигурност в страната по произход на търсещата защита са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и да обоснове акта си, базирайки се на събраните доказателства. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната й. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Противно на изложените в касационната жалба възражения, по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulement“ (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Кот д‘Ивоар, обосновано е прието, че ако молителката се завърне в родината си няма да са застрашени нейният живот и здраве, нито ще се наруши принципът „non-refoulеment“ - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Представените в касационното производство извлечения от регистъра за гражданско състояние и протокол за констатиране смъртта на К. К., с които касаторката цели да установи достоверността на представената от нея фактическата обстановка пред ДАБ ри МС, макар и допустими доказателствени средства, съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, са неотносими към преценката за наличие на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, определящи основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,