Определение № 6009 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3955/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Ю. Д.,със съдебен адрес – [населено място], чрез пълномощника му адвокат Й. Б., срещу разпореждане №1791 от 04.06.2024 г. по гр. дело №748/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлена молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение по същото дело. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., приема, че съобразно ЗИД на ГПК (ДВ бр. 50 от 2015 г.), определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК – които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които изрично е посочено в закона, че подлежат на самостоятелно обжалване, в случаите, когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, е предвидено да подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС. В случая се обжалва разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, постановено по реда на чл.407 ГПК, поради което функционално компетентен да разгледа и да се произнесе по частната жалба е Апелативен съд – Велико Търново. Ето защо частното производство следва да се прекрати, а делото трябва да се изпрати на Апелативен съд – Велико Търново за разглеждане на частната жалба срещу разпореждане №1791 от 04.06.2024 г. по гр. дело №748/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение по същото дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.