Определение № 3358 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на С. С. К. против определение №37683/14.11.2025 г. по адм. д. № 10008/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ). Иска отмяна на определението. Твърди, че полученият отговор не отговаря на заявлението му по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подадено в Столична община, нито като структура, нито като същество на изложението. Не претендира разноски. Ответната страна - директор на Дирекция „Сигурност“ в Столична община, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната е подадена в срока на чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по заявление от 19.08.2025 г., в което заявителят посочва, че вече е получавал отговори на 25.03.2024 г., 11.04.2024 г., 10.07.2024 г. и предвид изтеклия период от време иска предоставяне на информация за закупено със средства на общинския бюджет, ползвано или дарено видеонаблюдение на пътната инфраструктура като иска тази информация по улици и булеварди с географски координати, вид на ползвана техника, брой на техниката, цел, валиден сертификат от ИМ. С решение от 11.09.2025 г. е даден отговор за вида на видеокамерите, целта на използването им- за визуализация за опазване на обществения ред, описани са всички места, на които има такова видеонаблюдение с улици и номера, обществени места по квартали. С обжалваното определение №37683/14.11.2025 г. по адм. д. № 10008/2025 г., АССГ е оставил без разглеждане жалбата на С. С. К. против решение № СОА24-РИ09-150/22.03.2024 г. на заместник- кмета на Столична община, издадено по заявление вх. №СОА25-ЕВ01-293/19.08.2025 г., и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че за К. липсва правен интерес от оспорване, тъй като искането му по ЗДОИ е удовлетворено в пълен обем с благоприятен за него административен акт. Определението е правилно. За жалбоподателя С. К. не е налице правен интерес от търсената съдебна защита срещу мълчалив отказ. От жалбата до съда е видно, че под мълчалив отказ същият разбира структуриране на информация по начин, който жалбоподателят не одобрява и определя като неспазване на исканата форма. Целта на оспорването по съдебен ред на акт по ЗДОИ е да бъде отменен отказ /изричен или мълчалив/ на задължения субект по ЗДОИ, с който се прегражда достъпа до търсената обществена информация. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. С решение № СО А24-РИ09-150/22.03.2024 г. на заместник- кмета на Столична община на заявителя е предоставена обществена информация в пълен обем и в писмена форма, съдържащо отговор относно локациите на изграденото видеонаблюдение, видът на използваната техника, целта на видеонаблюдението, липсата на сертифициране от Инстутитута по метрология, тъй като видеокамерите не попадат в категорията за сертифициране средства. Изрично е посочено, че нямат регистър на местоположението на камерите по географски координати. Целеният от К. правен резултат е постигнат. Следователно налице е издаден благоприятен за заявителя административен акт по ЗДОИ, поради което правилно е прието от съда, че жалбата е недопустима за разглеждане на основание чл.159, т. 4 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски и такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение