Решение № 948 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Спирова срещу решение № 1625/14.04.2025 год. постановено по адм. дело № 69/2024 год. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е отменено решение № 1012-12-341#1 от 29.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с която А. Л. е задължен да възстанови сумата от 1 460, 95 лева представляваща лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалвана част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част. Касаторът претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. По делото е постъпила касационна жалба и от А. Х. Л. чрез адв.П. Гьоров срещу решение № 1625/14.04.2025 год. постановено по адм. дело № 69/2024 год. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Л. срещу решение № 1012-12-341#1 от 29.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с която А. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 14 479, 35 лева за периода от 30.07.2022 год. до 29.07.2023 год. В касационната жалба на Л. се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част и да присъди разноски по делото. По касационната жалба на Л. е подаден писмен отговор от директора на ТП на НОИ Пазарджик, в който се заявява, че същата е неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Касационната жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик е основателна, а касационната жалба на А. Л. е неоснователна. С решение № 1625/14.04.2025 год. постановено по адм. дело № 69/2024 год. по описа на Административен съд Пазарджик първоинстанционният съд е отменил решение № 1012-12-341#1 от 29.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която А. Л. е задължен да възстанови сума в размер на 1 460, 95 лева представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането; отхвърлил е оспорването подадено от А. Л. срещу решение № 1012-12-341#1 от 29.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която А. Х. Л. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 14 479, 35 лева за периода от 30.07.2022 год. до 29.07.2023 год.; осъдил е НОИ да заплати на А. Л. разноски по делото в размер на 197, 88 лева и е осъдил А. Л. да заплати на НОИ разноски по делото в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0272 от 01.08.2022 год. А. Х. Л. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия в периода от 12.01.2022 год. до 29.07.2022 год. Представено е заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация за пребиваване, документи относно осигурителния стаж в Ирландия от 12.01.2022 год. до 29.07.2022 год. с работодател "Keelings Farm", документ потвърждаващ причината за освобождаване, а именно „изтичане срока на договора“ и др. Видно от представения договор за заетост Л. е бил нает като работник в градинарство от 12.01.2022 год. до 01.10.2022 год. Със структурирани електронни документи U001СВ № 433504 от 15.08.2022 год. и U003 № 434980 от 16.08.2022 год. е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Л. за горепосочения период. От компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 № 436177 и U004 № 436185, в които е посочено: период на осигурена заетост от 12.01.2022 год. до 28.07.2022 год.; причина за прекратяване на заетостта -„дата на изтичане на договора"; доход за периода от 12.01.2022 год. до 29.07.2022 год. в размер на € 17074, 00 брутен доход. Разпореждане № 121-00-850-3 от 25.08.2022 год. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзкачл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. Х. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.07.2022 год. до 28.07.2023 год. в размер на 85, 71 лева дневно. С вх. № 1019-12-3301#2 от 22.08.2022 год. Л. е представил в ТП на НОИ Пазарджик преносим документ U1 издаден на 04.08.2022 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 12.01.2022 год. до 29.07.2022 год.; причина за прекратяване на заетостта "изтичане срока на договора"; доход за периода от 12.01.2022 год. до 29.07.2022 год. в размер на € 2551 месечно. Отново е изискано удостоверяване на периода и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето като до съответната структура в Ирландия е отправен структуриран електронен документ Н001 № 439008 от 23.08.2022 год. В отговор е постъпил документ Н002 № 440417, в който е посочено, че всички данни отговарят на документа U1. При това положение, с Разпореждане № 122-00-850-4 от 31.08.2022 год. е изменено Разпореждане № 122-00-850-3 от 25.08.2022 год. като е определен нов период на паричното обезщетение за безработица от 30.07.2022 год. до 29.07.2023 год. Извършен е последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица като Л. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 30.07.2022 год. Получено е писмо от "Keelings Softfruits" UC, съгласно което А. Л. е бил нает като земеделски работник на срочен договор като същият напуснал преди края на договора, който бил 01.10.2022 год. В тази връзка е получен структуриран електронен документ U002 № 739298 от компетентната институция на Ирландия, в който е потвърден период на осигурена заетост от 12.01.2022 год. до 28.07.2022 год., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено "напускане на служителя". С оглед на изложеното с разпореждане № 122-00-850-6 от 29.09.2023 год. на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-850-3 от 25.08.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО на А. Л. в размер на 85, 71 лева, а с процесното разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл.54ж, ал.3 във връзка с чл.114, ал.1 от КСО, е наредил Л. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2022 год. до 02.05.2023 год. в размер общо на сумата от 14 459, 77 лева и сумата от 1460, 95 лева представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Органът е приел, че сумата от 14 459, 77 лева е изплатена наЛ. в нарушение на чл.54б, ал.1 от КСО и чл.62, §2 във връзка с §1 от Регламент № 883/2004 год. във връзка с чл.54б, ал.3 от КСО като е посочил за фактическо основание U002 № 739298 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради "напускане на служителя". С Разпореждане № 122-00-850-8 от 22.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на А. Л. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.07.2022 год. до 28.11.2022 год. (четири месеца) в размер на 18 лева дневно. Решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Л. срещу решението в частта, с която е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с което лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 14 479, 35 лева за периода от 30.07.2022 год. до 29.07.2023 год. и е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик, в частта, с която потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с която лицето е задължено да възстанови сума в размер на 1 460, 95 лева представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. С оглед на горното първоинстанционният съд намира, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица Л. е действал добросъвестно като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издадения му от компетентните ирландски власти документ U1, поради което е налице хипотезата на чл.114, ал.2 от КСО. В тази връзка лицето следва да възстанови единствено надвзетия размер на обезщетението от 14 479. 35 лева, но не и начислената от административния орган лихва за забава в размер на 1 460. 95 лева. Решението в частта, с която е отменено решение № 1012-12-341#1 от 29.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик в частта, с която е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с която А. Л. е задължен да възстанови сума в размер на 1 460, 95 лева представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането е неправилно. Не може да се сподели изводът на съда, че лицето е било добросъвестно, тъй като е считало, че трудовото му правоотношение е прекратено, така както е посочено в издадения от компетентните ирландски власти документ U1. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното парично обузщетение за безработица Л. е бил наясно, че трудовото му правоотношение с работодателя е сключено като срочно и че същото е прекратено преди изтичане на уговорения срок. Първоначално отпуснатото парично обезщетение за безработица е въз основа на документи U017 № 436177 и U004 № 436185 и преносим документ U1, но към същите не са представени доказателства относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки това лицето се е възползвало от информацията в тези документи знаейки, че договорът му с работодателя е срочен и че същият е прекратен преди изтичане на срока. Текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от работодателя да представи документ, от който е видна причината за последното. В отговор е постъпило писмо от "Човешки ресурси" в Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че А. Л. е бил нает в Keelings Softfruits, като земеделски работник на срочен договор между 12.01.2022 год. и 28.07.2022 год. като е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 01.10.2022 год. Освен това е получен и структуриран електронен документ U002 № 739298 от компетентната институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 12.01.2022 г.од до 28.07.2022 год., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено "напускане на служителя". Гореизложеното налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане ведно с определената от органа лихва. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му в частта, с която първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с която лицето е задължено да възстанови сума в размер на 1 460, 95 лева представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Л. срещу решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик в частта, с която е потвърдено разпореждане № 122-00-850-7 от 16.11.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта, с което лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 14 479, 35 лева за периода от 30.07.2022 год. до 29.07.2023 год. е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на основания спор следва да се отмени решението на административния съд и в частта, с която НОИ е осъдено да заплати на А. Л. сумата от 197, 88 лева представляващи разноски по делото. Решението в останалата част следва да се остави в сила. И двамата касатори са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора претенцията на директора на ТП на НОИ Пазарджик е частично основателна. В писмено становище постъпило по делото преди съдебното заседание е направено искане за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 200 лева, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Такова възнаграждение видно от обжалваното съдебно решение е присъдено за първата инстанция, поради което искането в тази част е неоснователно. Следва да се осъди А. Х. Л. да заплати на НОИ разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева /102, 25 евро/ за държавна такса и 100 лева /51, 13 евро/ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1, изр.първо,предл.второ и първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,