Решение № 7797 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 75/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от завеждащ „Консулска служба“ към Посолството на Република България в Джакарта, Индонезия, чрез процесуален представител Атанасова, против решение № 33296 от 12.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3684/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение, по жалба на А. А., гражданин на Бангладеш, е отменен отказ от 10.03.2025г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“), постановен от завеждащ „Консулска служба“ към Посолството на Република България в Джакарта, Индонезия. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че в случая е безспорно установена липсата на предпоставките за издаване на виза на чуждия гражданин, като решението за отказ е взето след съобразяване на становището на дирекция „Консулски отношения“, ДАНС и дирекция „Миграция“. Сочи, че получаването на виза не е субективно право, а представлява само една правна възможност. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата на чужденеца да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ответникът – А. А., гражданин на Бангладеш, чрез пълномощника му адв. Петков, в представен отговор и с писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. А., гражданин на Бангладеш, срещу от отказ от 10.03.2025 г. на завеждащ „Консулска служба“ към Посолството на Република България в Джакарта, Индонезия, за издаване на виза вид „D“. С обжалваното решение № 33296 от 12.10.2025г., постановено по адм. дело № 3684/2025г. по описа на АССГ, е отменен отказ от 10.03.2025 г. на завеждащ „Консулската служба“ към Посолството на Република България в Джакарта, Индонезия и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е за установено от фактическа страна, че със заявление за издаване на виза от 03.02.2025 г., А. А. е поискал от Посолството на РБ в Джакарта, Индонезия издаване на виза за дългосрочно пребиваване, вид „D“. Посочена е цел – приет в редовна форма на обучение във висше училище в Република България. По делото са представени: удостоверения от дирекция "Висше образование" на МОН и от Русенски университет "Ангел Кънчев", че чужденецът е приет за студент за учебната 2024/2025 година, специалност "Информационни и комуникационни технологии" за срок от 4 години; копие от паспорт на А. А.; доказателства за налични средства за издръжка; медицинска застраховка, както и документ за заплатена пълна такса за подготвителния езиков курс в размер на 2500 евро. От чужденеца са представени и други изискуеми документи във връзка с издаване на визата. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Като мотив органът е посочил, че целта и условията на искания престой не са обосновани. В хода на съдебното производство са изискани и представени документите по съгласувателната процедура във връзка със заявлението за издаване на виза. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Според съда от представените към заявлението доказателства се установяват целта и условията на планирания престой – обучение в редовна форма във висше училище - Русенски университет "Ангел Кънчев". Според съда административният орган не е изложил конкретни мотиви за това какви съмнения има относно целта на чужденеца, а изложените такива за хипотетична невъзможност кандидатът да проведе езиковото си обучение, излизат извън неговата компетентност и са опровергани от официалната информация от Русенския университет. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият касационен състав не споделя преценката на решаващия съд, че оспореният отказ е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България – чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР. Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци – граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1-26 ЗЧРБ са регламентирани различни хипотези, при които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. Оспореният отказ е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, като е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България. Органът е мотивирал преценката си с данните, съдържащи се в писмо рег. № 5373р-354/18.02.2025г. на началник група „Миграция“ при ОДМВР Русе, от което се установява, че апликантът е приет за редовен студент, но след като премине обучение в 9-месечен подготвителен и специализиран езиков курс по български език за учебната 2024-2025г. Същевременно лицето би могло да пристигне в Р България най-рано през месец март 2025г. /след приключване на зимния и след началото на летния семестър/, което би представлявало пречка за завършване на езиковото му обучение и би довело до невъзможност впоследствие да продължи обучението си в избраната специалност. В писмото се съдържа информация, че за предходната учебна 2023/2024 година в Русенски университет "Ангел Кънчев" са започнали обучение 22-ма граждани на Индия, Пакистан и Бангладеш, като към момента в университета се обучават шестима граждани, а на 14 са наложени ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, въз основа на което е направен извод, че тази категория чужденци използват страната като транзитен пункт за миграция към Западна Европа. Изтъкнато е, че искането за издаване на виза D е подадено през месец януари 2025г., т.е. в средата на учебната година, към който момент заявителят е изпуснал срока за записване на езиков курс, което сочи на липса на интерес към обучителния процес. Изложените фактически обстоятелства в достатъчна степен обосновават преценката на органа да откаже издаване на виза на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, тъй като не са установени по безспорен начин нито целта, нито условията на планирания престой. Изводът на административния орган за наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ не е опроверган от оспорващия по пътя на пълното насрещно доказване в съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства, които да оборят изводите на административния орган. Направените от първоинстанционния съд изводи в противоположния смисъл се явяват необосновани и противоречащи на материалноправните разпоредби. Поради това постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК с отхвърляне на жалбата на А. А., гражданин на Бангладеш, против отказ от 10.03.2025г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“), постановен от завеждащ „Консулска служба“ към Посолството на Република България в Джакарта, Индонезия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение