Определение № 738 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 638/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение от 05.07.2012 г. по гр.д. 13593/11 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на [фирма] – [населено място] по чл.423, ал.1 ГПК срещу заповед за изпълнение от 10.11.2010г. на СРС, 54 с-в. по ч. гр.д. №50986/10г. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С определението, в частта му предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане възражението по чл.423, ал.1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу издадена заповед за изпълнение от 10.11.2010г. на СРС, 54 с-в. по ч. гр.д. №50986/10г., като е приел, че с оглед данните по делото - предявен от взискателя иск по чл.415, ал.1 ГПК, жалбоподателят няма правен интерес от разглеждане на предявеното от него възражение. Частната жалба е основателна. Не е било спорно, а и въззивният съд изрично е мотивирал, че възражението по чл.423, ал.1 ГПК е основателно. Правно необосновано, обаче същият е постановил обжалвания резултат, като е приел липса на правен интерес, с оглед това, че дружеството вече било получило предвидената от закона защита. Възражението по чл.423, ал.1 ГПК е уреден процесуален ред за длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, поради лимитивно определени от нормата причини да сезира въззивния съд. Произнасянето по това възражение, респективно неговото уважаване е процесуална предпоставка за развитие на производството и прилагане на правните последици от валидно подаденото възражение срещу заповедта – уредени изрично от ал.4 на текста.Ето защо въззивният съд е задължен при наличие на изискуемите предпоставки, да се произнесе по същество по възражението, с оглед продължаване на производството. Още повече, че в разглеждания случай по възражението по чл.423, ал.1 ГПК, първостепенния съд е отказал изрично произнасяне, тъй като то не е в негова компетентност, а заведеното исково производство е било оставено без движение до произнасяне по така направеното валидно възражение по чл.423, ал.1 ГПК, с оглед което се преценява и допустимостта на заведения иск по чл.422 ГПК, тъй като подаването на възражението в пределите на едномесечния срок има за правна последица валидност на сезирането на съда. Ето защо, обжалвания съдебен акт, следва да бъде отменен, а делото върнато на Софийски градски съд в обжалваната част за произнасяне по същество по възражението по чл.423, ал.1 ГПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение