Определение № 50231 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 262/2022 г.

Постъпила е молба от Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч., чрез процесуалния им представител адв. К. Ц., с искане да бъде изменено определение №116 от 30.06.2022г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като бъдат присъдени разноски в размер на 400лв. на всеки един от тях. Поддържат, че с отговора на частната жалба са представили пълномощно със съответните договори за правна помощ, сключени с всеки един от тях (общо четири на брой) като във всеки от тях е посочена сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение при съобразяване с общата цена на исковете – 4325.11лв. Поддържат, че с оглед материалния интерес на всеки един от тях адвокатските възнаграждения са в допустимия от Наредба №1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения размер. Акцентират върху обстоятелството, че те по никакъв начин не са принудили С. П. Г. да инициира производство по чл. 303 ГПК, а след това да обжалва и определението, с което ВКС е оставил молбата му без разглеждане и считат за нормално той да понесе разноските по неоснователно инициираното от него производство. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата С. П. Г., чрез процесуалния си представител адв. З. Д., изразява становище, че искането е неоснователно. Навежда довод, че представляваните от адв. К. Ц. лица нямат противоречиви интереси и не противоречи на Закона за адвокатурата да бъдат вписани в един договор за правна помощ. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, но следва да се приеме за недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според указанията по приложението на тази разпоредба, съдържащи се в т.9 на ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В настоящия случай с определение №116 от 30.06.2022г., постановено по настоящето дело, е потвърдено определение №60176/19.11.2021г. по гр.д.№4338/2021г. на ВКС, II г.о., с което е била оставена без разглеждане като недопустима подадената от С. П. Г. молба за отмяна на влязло в сила решение №109/21.01.2020г. по гр.д.№337/2020г. на ВКС. Със същото определение С. П. Г. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответниците по частната жалба В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. сумата от 400лв., представляваща направените по делото разноски. Произнасяне по съдържащото се в отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски следователно е налице, като списък на разноските към подадения отговор не е бил представен. Поради това подадената от Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. молба за изменение на определението в частта му за разноските следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение