Определение № 6201 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2025 г.

ВАССедмо отделение10.06.2025 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение №3329 от 31.01.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело №9827/2024 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Столична община за спиране на предварителното изпълнение на акт от 29.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 - 2020 (ОПОС) срещу Определение №3329 от 31.01.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №9827/2024 г. С определението съдът е спрял предварителното изпълнение на акт от 29.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с който на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г.), относно постъпило Искане за окончателно плащане № 19 от 29.03.2024 г., на стойност 4 205 870,44 лв., по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16M10P002-5.003-0001-С04 „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи”, е извършена финансова корекция, вследствие на която са намалени верифицираните разходи по окончателното искане за плащане на Столична община със сума в размер на 1 836 418,60 лв. Частният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПОС, счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че то преповтаря мотивите съдържащи се в Определение №3150 от 30.01.2025 г. на АССГ по адм. дело №5996/2024 г. Цитираното обстоятелство поставя под съмнение формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав. Неизлагането на собствени мотиви се приравнява на липса на мотиви и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че противно на приетото от първоинстанционния съд, без наличието на изрична законова разпоредба, няма основание да се търси противопоставяне и съразмерност на значителната и трудно поправима вреда за оспорващия, с което и да е от основанията за допускане на предварително изпълнение по чл. 60 АПК. Излага, че съгласно чл. 75 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. В този смисъл, засягането на ресурс на Столична община, предвиден за осигуряване на социално битови условия и комунални услуги, в следствие извършването на финансова корекция, на практика е невъзможно. Сочи, че Столична община се позовава на самия административен акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Независимо, че на бенефициера са възстановени средства по проекта в размер на 34 891 953,50 лв. и е получил авансово плащане в размер на 4 430 383,96 лв., към датата на подаване на искането са спиране на предварителното изпълнение, той твърди, че му липсват средства за изпълнението на дейности предвидени в бюджета на Общината. За превратно счита тълкуването на бенефициера, че отнемането на неправомерно получена от него облага представлява значителни и трудно поправими вреди. Твърдяната от Столична община финансова загуба, поради допуснатото предварително изпълнение, не е ново обстоятелство, тъй като законодателят го е отчел при изричното отнемане на суспензивния ефект на жалбата. Предвид изложеното счита, че не са изпълнени предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – Столична община, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съставът на АССГ е изложил, че с оспорения акт на ръководителя на УО на ОПОС е извършена финансова корекция на Столична община, вследствие на която са намалени верифицираните разходи по окончателното искане за плащане със сума в размер на 1 836 418,60 лв. От Столична община е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, с твърдения, че то ще причини значителна и труднопоправима вреда, тъй като сумата по корекцията е в особено големи размери и предварителното изпълнение на акта ще доведе до сериозен дефицит във финансиране на редица обекти, конкретно изброени в Приложение №3а към бюджета на Столична община. Посочено е, че предварителното изпълнение ще доведе до невъзможност за реализиране на множество социално значими и комунални дейности и до значителен недостиг в бюджета на Общината. В представеното Приложение №3а към бюджета на Столична община се съдържа списък с обекти, без осигурено финансиране, сред които са закупуване на техника за аварийна помощ, на автомобили за Общинска полиция, ремонти на детски градини и училища, ремонти на уличното платно, изграждане и ремонт на канализация и др. При така установеното АССГ е счел, че искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Анализирал е разпоредбите на чл. 27 ЗУСЕФСУ и чл. 166 АПК. Приел е, че са налице нови обстоятелства, които не са взети предвид при постановяване на акта. Изложил е, че това са сочените от Столична община обстоятелства за социално-битовите и комунални услуги, които биха се осуетили при предварителното изпълнение на акта, тъй като в плана на Столична община е предвидено изпълнение на множество важни проекти, с цел осигуряването на нормални социално-битови условия на жителите на Столична община. Според съда проектите ще бъдат лишени от възможност за финансиране, в резултат на един невлязъл в сила, оспорен административен акт. Съдът е счел, че в конкретния случай, предварителното изпълнение ще доведе до значителен и прекомерен разход в бюджета на Столична община, което би осуетило важни за жителите на общината проекти и би причинило съществени вреди на неопределен кръг граждани. С това съществено ще се засегне общественият интерес и интересите на адресата на акта. Столична община носи отговорност, включително и имуществена, за своевременно и качествено осигуряване на нормални социално-битови и комунални услуги на гражданите, за осигуряване на добра околна среда и сигурност. Неизпълнението на множеството нейни задължения за ремонтиране на пътната мрежа, за ремонт и осигуряване на безопасни и нормални условия в училищата и детските градини, за неосигуряване на нуждите на Общинска полиция и Дирекция „Аварийна помощ“, неремонтиране на канализацията и др. ще доведе до ангажиране на деликтната й отговорност спрямо неопределен кръг лица, което ще доведе до сериозна задлъжнялост, нецелесъобразно разходване на допълнителни средства за обезщетения и лихви и съществено ще влоши финансовото състояние на важна обществена институция, което би причинило невъзможност да функционира нормално. Освен на самата институция, това ще се отрази негативно и на жителите на Общината. Съдът е изложил, че целта на допуснатото по силата на специалния закон предварително изпълнение се състои в защита на важни държавни или обществени интереси, при което следва да бъде налице съразмерност между тях и интересите на адресата на административния акт. В тази връзка и на основание чл. 6, ал. 2 АПК, според съда, освен посочените по-горе значителни и труднопоправими вреди за адресата, следва да се има предвид и обществения интерес на жителите на Столична община да получат добри социално-битови условия за живот и услуги. Съдът е приел, че разходите, засегнати с оспорвания акт, не са предвидени при формиране на бюджета на Столична община и предварителното му изпълнение неминуемо би довело до нанасяне на сериозна вреда в бюджета, което би осуетило възможността на Общината да изпълнява нормативно установените си задължения. Предвид това, бюджетният дисбаланс и евентуално предизвиканите от предварителното изпълнение на акта затруднения за Общината ще окажат съществено негативно влияние върху възможността й да функционира нормално и да изпълнява законовите си задължения и биха рефлектирали негативно и върху жителите на Столична община. Счел е, че спирането на изпълнението може да се разглежда и като мярка, която в случая е и непропорционална. Предвид посоченото е спрял предварителното изпълнение на акта от 29.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. Определението е неправилно. Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Оспореният акт от 29.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта е необходимо адресатът му, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, тъй като предварителното изпълнение на акта ще причини сериозен дефицит във финансиране на редица обекти, конкретно изброени в Приложение №3а към бюджета на Столична община, приет с Решение №49 от 28.03.2024 г. Изброените обаче в посоченото приложение обекти са били без осигурено финансиране, както към момента на приемането на бюджета на Общината, така и към момента на издаване на обжалвания акт за извършване на финансова корекция. Липсва яснота, по какъв начин предварителното изпълнение на акта би повлияло на предварително заложения в бюджета на Столична община дефицит относно изброените обекти, за които не е осигурено финансиране. По никакъв начин не е установено, че именно сумата, за която е извършена финансова корекция от 1 836 418,60 лв., би се използвала за финансирането на някои от посочените в Приложение №3а обекти. От Столична община е посочено, че предварителното изпълнение ще доведе до невъзможност за реализиране на множество социално значими и комунални дейности и до значителен недостиг в бюджета на Общината, но както в сезиращото съда искане, така и в мотивите на съдебния акт липсва конкретика относно съдържанието на твърдените вреди по основание и размер. Не е посочено и в какво се изразява тяхната значителност или трудна поправимост. Наред с това, видно от доказателствата по делото, Столична община не е ангажирала доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства, след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Представеното Приложение №3а към бюджета на Столична община, приет с Решение № 49 от 28.03.2024 г., удостоверява възникнали факти и обстоятелства преди датата на постановяване на оспорения акт – 29.05.2024 г. Заявената в искането невъзможност от осигуряване на финансиране за реализиране на посочените в Приложение №3а обекти е обстоятелство, възникнало преди постановяване на акта и не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. Приемайки обратното, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него настоящата инстанция следва да постанови друг, с който да отхвърли искането на Столична община за спиране на предварителното изпълнение на акта от 29.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

14