Определение № 6160 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на „Н. 28“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Георгиева, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. по адм. дело № 9373/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх.№ 02-220-2600/1499 от 10.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на атакуваното определение, като моли за неговата отмяна. Изразява не съгласие с извода на АССГ за просрочие на жалбата му срещу уведомителното писмо, обоснован с извършената по делото съдебно-техническа експертиза. Заявява, че е оспорил експертизата, а вещото лице е работило изцяло по твърденията на насрещната страна. Счита, че предвидената в чл. 28, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) възможност за връчване на акта, противоречи на общите правила на АПК, с което са били нарушение правата му. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, редовно уведомен за подадената частната жалба, не изразява становище и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение АССГ е установил, че процесното уведомително писмо е било връчено по реда на чл. 28, ал. 2 ЗПЗП, чрез изтеглянето му от адресата на 09.08.2023 г. Поради това е приел за просрочена подадената срещу него жалба на 25.08.2023 г. Редовността на връчването е проверена чрез извършена по делото съдебно-техническа експертиза от вещо лице, специалист по електронна техника. Той е установил, че писмото е изтеглено от системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ за първи път на 09.08.2023 г. в 13.55 часа от потребител с име С. Ж. Т. - управителят на дружеството-жалбоподател, а след това е имало и други изтегляния. Експертизата е приета от съда в проведеното открито съдебно заседание на 18.03.2024 г., а жалбоподателят въпреки, че я е оспорил, не е поискал извършването на допълнително или повторно заключение, нито е ангажирал доказателства с които да опровергае изводите на вещото лице. Определението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото, включително и заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че жалбоподателят е изтеглил по електронен път уведомителното писмо на 09.08.2023 г., а е подал жалбата срещу него на 25.08.2023 г. (петък), видно от входящия индекс, т. е. след изтичане на срока по чл. 149, ал.1 АПК. Това се установява и от приложената разпечатка от системата за електронно уведомяване на земеделските производители, създадена от ДФЗ и конкретно извлечението от „Журнал за изтеглени уведомителни писма“. В частната жалба пред настоящата инстанция не са представени доказателства за подаване на жалбата в срок, не е било правено и искане за удължаване на срока за обжалване. Въпреки оспорването на експертизата жалбоподателят не ангажира доказателства които да опровергаят изводите й, а изявлението му, че вещото лице е работило изцяло по твърденията на насрещната страна, не почива на нейното съдържание. Видно от него, вещото е извършило собствено изследване на СЕУ на ДФЗ, за което е направил съответните разпечатки. АССГ е допуснал експертизата по искане на жалбоподателя в открито съдебно заседание, въпреки че преди това е указал на ответната страна с определението от 10.01.2024 г., необходимостта да ангажира доказателства за датата на която е съобщила административния акт. В изпълнение на тези указания с молба от 18.01.2024 г. ответникът е представил цитираното извлечение от „Журнал за изтеглени уведомителни писма“, съгласно което уведомителното писмо е било изтеглено за първи път на 09.08.2023 г. Видно от административната преписка и представените доказателства от административния орган към 10.03.2022 г. - датата на издаване на оспореното пред АССГ уведомително писмо, „Н. 28“ ЕООД е притежавало индивидуален достъп до СЕУ, като част от интегрираната информационна система на ДФЗ, получен по реда на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Тази система съдържа данни за издадени индивидуални административни актове, с достъп до които разполагат субектите, получили индивидуален достъп. Такъв достъп до процесното уведомително писмо е получило и дружеството-жалбоподател, чрез изтеглянето на генериран файл, който го съдържа. Извлечението от електронния документ материализиращ тези действия, е подпечатано с печат на ДФЗ и заверено от процесуален представител на ответната страна, поради което представлява електронен документ възпроизведен на хартиен носител, по смисъла на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Неоснователно е оплакването, че връчването чрез изтегляне на съобщението от СЕУ, противоречи на АПК. Този режим е регламентиран в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗПЗП, поради което се явява специален по отношение на общия режим на връчване на актовете по чл. 18а АПК. Той допълва общите правила за връчване, регламентирани в АПК и не може да се приеме, че им противоречи. Получавайки индивидуален достъп до СЕУ земеделският производител е предоставил на административния орган електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система. В чл. 18а, ал. 4, т. 1 и т. 2 АПК е направено разграничение между информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, и информационна система за връчване. Съгласно регламентацията в чл. 30 и чл. 31 от Наредба № 105/2006 г. относно характера на системата за електронни услуги на ДФЗ, тя може да се квалифицира като информационна система за връчване по смисъла на цитираните норми на АПК. Индивидуалният достъп до СЕУ на ДФЗ предпоставя наличието и на електронен адрес за уведомяване на дружеството-жалбоподател, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ по смисъла на чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК. Именно на него „Н. 28“ ЕООД е получила съобщение за издаденото уведомително писмо, поради което дружеството трябва да се счита за редовно уведомено на датата на изтегляне на файла, съдържащ писмото, а именно - 09.08.2023 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение