Определение № 902 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] за допълване на определение № 255/28.01.2026 год., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Моли се съобразно изхода на делото да бъде присъдена сумата от 3 000 лв. – заплатени разноски за процесуално представителство. Насрещната страна – Б. Б. Л., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва основателността на молбата, заявява и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до сумата 150 евро, която съответства на правната сложност на казуса. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С определение на настоящия съдебен състав № 255/28.01.2026 год. е потвърдено определение № 2723 от 15.09.2025 г. по т. д. № 825/2025 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС, с което производството по делото, образувано по иск на Б. Б. Л. срещу ЛЕНО АД за прогласяване на нищожност на арбитражно решение, е било прекратено поради неспазен срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб за предявяване на исковата молба. При този изход от процесуалноправния спор и съгласно чл. 78 ГПК ответникът по частната жалба ЛЕНО АД има право да бъде възмезден за сторените във връзка с частното производство разноски. От данните по делото се установява, че молителят е депозирал писмен отговор срещу частната жалба, в който е направил и искането си за присъждане на разноски; представил е списък относно разноските по чл. 80 ГПК и доказателства относно тяхното извършване, а именно – договор за правни услуги от 28.11.2025 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника от 3 000 лв. за изготвяне и подаване на отговор по частната жалба в 3-дневен срок, платимо по сметка; и банков документ за извършеното на основание договора плащане на датата на сключването му, с отбелязване за получаването на превода (на същата дата писменият отговор по куриер е изпратен до съда). Предвид изложеното съдът приема, че молителят действително е сторил разноски за защитата си в размер на претендираната от него сума, поради което следва да бъде обсъдено своевременно направеното възражение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази основния спор в частното производство – относно редовността на връчване на атакуваното арбитражно решение чрез ЧСИ и обусловената от това преценка за течението на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб, настоящият съдебен състав намира, че делото е лишено както от фактическа, така и от правна сложност. Поради това заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед горното възнаграждението следва да бъде намалено до справедливия размер от 150 евро, който напълно съответства на вида, обема, срока и пр. на осъществената от процесуалния представител на страната защита по вече прекратено от друг състав на ВКС исково производство по чл. 48 ЗАрб. По тези съображения и доколкото съдът не се е произнесъл относно отговорността за разноските в определението, с което е сложен край на делото, същото следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане в полза на молителя на сумата от 150 евро. За разликата над този размер молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение