Определение № 51 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 436/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адв. А. К., подадена против определение № 3891/28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5679/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение от 26.06.2017 г. по гр. д. № 4069/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му от 15.05.2017 г. за конституиране на [фирма] на основание чл. 228, ал. 3 ГПК като нов ответник наред с първоначалния „А. О.”, [населено място] по предявения от него ревандикационен иск за недвижим имот, представляващ подземен паркинг. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С определението, отмяна на което се иска, въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказал да конституира нов ответник наред с първоначалния, не подлежи на обжалване. В резултат е оставил подадената частна жалба без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Конституирането на нов ответник наред с първоначалния е форма на последващо субективно пасивно съединяване на искове. С разпоредбата на чл. 228 ГПК законът предвижда възможност за изменение на иска чрез замяна на страната в посочени хипотези – встъпване на нов ответник в процеса със съгласието на двете страни или при отказ на ищеца от иска спрямо ответника - насочване на иска срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в процеса. В действащия процесуален закон не е възпроизведена разпоредбата на чл.117, ал. 4 ГПК (отм.), която допускаше във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът да може да привлече наред с първоначалния и друг ответник без тяхно съгласие. Определението на първоинстанционния съд, с което е отказано конституирането на нов ответник наред с конституирания с исковата молба ответник, не подлежи на последващ инстанционен контрол, както правилно е приел въззивният съд, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – не се явява преграждащо производството по делото и не е предвидена изрично възможност за обжалването му. За ищеца съществува правната възможност да предяви нов иск срещу новия ответник в отделно производство, както и да поиска съединяване на производството за съвместното им разглеждане. Като е приел, че определението по чл. 228 ГПК не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, определящ кръга на определенията, които подлежат на обжалване, Софийски апелативен съд е приложил правилно закона. В този смисъл е трайната съдебна практика на касационната инстанция – определение № 803/24.11.2011 г. по ч. т. д. № 778/2011 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 341/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3850/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 221/20.11.2017 г. по ч. гр. д № 3709/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 15/15.01.2017 г. по ч. гр. д. № 96/2017 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 466/14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 460/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., определение № 222 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2186/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.