Определение № 50002 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Д. вх. № 274653/15.03.2022 г. и частна жалба вх. № 277302/28.03.2022 г. (с отбелязана дата на пощенско клеймо 15.03.2022 г.), срещу определение от 22.02.2022 г. по гр. д. № 10828/2020 г. на Софийски градски съд, с което съдът на основание чл. 248 ГПК е осъдил И. Г. Г. и С. В. Д. да заплатят на Р. И. А. разноски за производството пред СГС в размер на 600 лв. Жалбоподателката твърди, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като Р. А. е насрещна страна единствено по въззивната жалба на И. Г. и по тази причина е претендирал разноски единствено от последния, но не и от С. Д.. При условията на евентуалност се иска определяне на сума, равняваща се припадащата част на Д. от разноските, тъй като отговорността за разноски не е солидарна. Не е подаден отговор по чл. 276 ГПК. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима и основателна. Съображенията му за това са следните: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от И. Г. Г. срещу С. В. Д. иск по чл. 56 ЗН, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. Г. срещу С. В. Д. и Р. И. А. иск по чл. 135 ЗЗД. С решението съдът не се е произнесъл относно разноските във въззивното производство. С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, Р. А. е поискал съда да допълни решението си и му присъди направените по делото пред СГС разноски – 600 лв. Предвид горното, настоящият съд намира, че по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на Р. А. се дължат единствено от И. Г., който е предявил срещу А. иск, счетен за неоснователен от въззивния съд. С. Д., която се явява ответник по същия иск, не дължи разноски съгласно разпоредбите на ГПК. Освен това липсва и искане от Р. А. за осъждане на С. Д. да му заплати разноски по делото. Горното обуславя обезсилване на обжалваното определение в частта, в която С. Д. е осъдена да заплати разноски на Р. А., тъй като съдът се е произнесъл без да е сезиран с такова искане. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение