Определение № 5598 от 03.12.2024 г. на ВКС по д. № 3077/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл.135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Повдигнат е спор между Софийски градски съд и Административен съд – София област по въпроса за съда, компетентен да разгледа искова молба”частна жалба №3485/ искова молба”, предявена от Г. В. К. срещу Административен съд–София област /АССО/ за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от постановено определение 1345/04.07.2024г по адм.д.№671/2024г на АССО,което ищецът е получил на 12.07.2024г и в което според твърденията му невярно / лъжливо и манипулативно/ е отразено,че съдът не е получил от ищеца отговор на опр.№1187/11.06.2024г,така се злоупотребява с право и като се прекратява производството по дело.№671/2024г, съдът в РБ нарушава основни човешки права, общностното право на ЕС и нанася неимуществени вреди ,които наред с искането определението да бъде отменено от ВАС като лъжливо и нищожно ,а съставът на съда отведен ,като делото се разгледа от друг състав, се сочи ответника АССО да бъде осъден. Като цена на иска е посочена сума 100000 евро, като основание са посочени чл.282, ал.2 и 3 НК, ЗОДОВ 2(1),чл.3,6,13 ЕКЗПЧ,чл.47,48 ХОПЕС и чл.29,45,57 вр чл.5 КРБ.с период на увреждане 11.06.2024 до 12.07.2024г, иска се ищецът да бъде освободен от държавна такса.Така постъпилото във Върховен административен съд искане е изпратено на АССО с разпореждане, като е указано администриране на постъпилата частна жалба по чл.213а ал.1 АПК,в резултат на което с разпореждане №1510/26.07.2024г по адм.д№671/2024г на АССО производството по гражданския иск е отделено и изпратено на Софийски градски съд ,тъй като предявеният иск не може да бъде правно квалифициран по чл.1 ЗОДОВ и следва да намери приложение общия ред за реализиране на отговорност за вреди – чл. 49, вр чл.45 ЗЗД. Спорът за подсъдност е повдигнат с определение №12426/09.08.2024г по образуваното по гр.д №8682/2024г на Софийски градски съд, 6-ти състав. Като е изложил в последователност процесуалните факти по образуване, препращане и разделяне на производството по исканията на Г. В. К., предвид съдържанието на изпратената „частна жалба /искова молба „ е констирано твърдение, сочещо на иск за нищожност на определението, постановено от АССО адм.д№671/2024г,както и твърдения сочещи на иск за обезщетяване на вреди.По иска за нищожност ,който към момента не се установява да е допустим,тъй като е предявен против акт подлежащ на инстанционен контрол,компетентност има съответният административен съд съгласно чл.128а АПК, която компетентност обхваща и проверката за допустимост.По иска за вреди,макар да е необходима конкретизация по него,ищецът твърди отказ от правосъдие и ограничаване правото му на достъп до ефективно правосъдие ,като се позовава на защитните текстове на чл. 47 ХОХЕС, чл.6,§1 и чл. 13 от Конвенцията, във вр с чл.5 и чл.57 КРБ и от така заявеното може да се направи извод по основанието на чл.2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ за действия,извършени от административен съд ,следователно искът се разглежда по реда на АПК, с прилагане на чл. 7 ЗОДОВ. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа исковата молба на Г. В. К. е Административен съд - София град, по следните съображения: Обстоятелствата, с които се обосновава търсената отговорност за вреди от Административен съд – София област,с позоваване и на нищожност на съдебен акт на този съд ,който акт към момента на депозиране на исканията е същевременно и обжалван по ред,предвиден в АПК пред по- горния административен съд, ищецът водещо свързва с твърдение за нарушено право на достъп до ефективно правосъдие,като се позовава на защитните текстове на чл. 47 ХОХЕС, чл.6,§1 и чл. 13 ЕКПЧОС, във вр с чл.5 и чл.57 КРБ.Тези обстоятелства сочат на необходимост при предварителните действия на съда от служебна компетентност, когато е предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди при твърдение за правонарушения като изтъкнатите, независимо от необходимостта да се извърши съответна преценка по условията за допустимост на иска –общи и специфични за конкретното правно основание, да се съобразява реда по чл.2в, ал.1, във вр.ал.2 ЗОДОВ като по-благоприятен за ищеца закон и ефективно защитно средство за него. С нормата на чл.2в ЗОДОВ / ДВ бр.94/2019 г./законодателят създава и ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз именно с тази цел ,като редът е специален спрямо общия .Не само когато е налице основание по чл.1,ал.1 ЗОДОВ ,но и когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на АПК. Спорът в тези случаи ще е подсъден на друг административен съд според родовата компетентност ,а не на съда,сочен като ответник или на общия съд. Съответно на изричното правило в чл.7, ал.2 ЗОДОВ е изпращането на делото на Административен съд- София град,който съд ще следва да се произнесе по допустимостта, респ. по основателността на иска. Водим от горното,настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд