Определение № 1200 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 614/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 11271/30.11.2023 г. на ЕТ „Трънски- Георги Трънски“, срещу определение №1625/10.11.2023г. по в.гр.д.№321/23 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 247 ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по това дело определение №1375/15.09.2023 г. В частната жалба е наведено оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения, че съставът на Плевенски окръжен съд не е обсъдил доводите в молбата по чл. 247 ал. 1 ГПК, с която е бил сезиран, като не е изложил никакви мотиви по отношение на несъответствието между действително формираната воля в мотивите към определението и обективирането на тази воля в диспозитива на акта. Твърди се, че в случая е налице непълнота на произнасянето по смисъла на чл.250 ал.1 ГПК, тъй като отменяйки решението си в частта за разноските, Плевенски окръжен съд е оставил без произнасяне въпроса за отговорността на ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ за разноски. Моли се за отмяна на обжалваното определение, като се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението. Насрещната по частната жалба страна „Новако строй“ ЕООД, надлежно уведомена по реда на чл. 276 ал.1 ГПК, не е представила писмено становище. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ срещу „Новако строй“ ЕООД с предявени искове по чл. 79 ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД. В хода на делото ответникът „Новако строй“ЕООД е предявил насрещен иск с правно основание чл.631а ал.1 ТЗ срещу ЕТ „Трънски- Георги Трънски“. По така предявените искове Плевенски районен съд се е произнесъл с решение №1740/25.11.2022 г. по гр.д.№ 824/22 г., като ги е отхвърлил. Въз основа на подадена от „Новако строй“ ЕООД въззивна жалба срещу частта от решението, с която е отхвърлен насрещният му иск, Плевенски окръжен съд е постановил решение №317/26.07.2023 г. по в.гр.д.№ 321/23 г., с което е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, като е осъдил ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ да заплати на „Новако строй“ ЕООД сумата 200 лв., разноски за първата инстанция, както и сумата от 940 лв., разноски за въззивната инстанция. По подадена по реда на чл. 248 ал.1 ГПК от ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ молба Плевенски окръжен съд е постановил определение №1375/ 15.09.2023 г., с което е изменил на основание чл. 248 ал.1 пр. 2 ГПК въззивното решение в частта за разноските, като го е отменил в частта, с която ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ е осъден на основание чл. 78 ГПК да заплати на „Новако строй“ ЕООД посочените разноски за двете инстанции по съображения, че с обезсилването на решението и връщането на делото за ново разглеждане спорът не е решен по същество, в който случай съдът дължи произнасяне и по разноските. С молба вх.№8811/20.09.2023г. ЕТ „Трънски- Георги Трънски“ е поискал по реда на чл. 247 ал.1 ГПК Плевенски окръжен съд да отстрани допуснатата от него фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между мотивите на определението, в които е посочил,че молбата на „Новако строй“ЕООД за разноски е неоснователна и диспозитива на същото, който решението е отменено в частта за разноските, но не е отхвърлено искането на насрещната страна за присъждането им. С атакуваното пред настоящата инстанция определение № 1625/10.11.2023 г. Плевенски окръжен съд е оставил молбата без уважение. За да се мотивира, Плевенски окръжен съд е посочил, че липсва легално определение на понятието „очевидна фактическа грешка“, поради което е възприел единодушно приетото в правната теория и съдебната практика, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действителната воля на съда и нейното графично изразяване. С оглед на така възприетата от него дефиниция, съдът е счел, че в конкретния случай не е налице такова несъответствие и е оставил молбата по чл. 247 ал.1 ГПК без уважение, като неоснователна. Така постановеното определение е правилно. Липсва несъответствие между мотивите на определението по чл.248 ГПК и диспозитива на същото. Съдът не е излагал съображения за неоснователност на искането за разноски, направено от насрещната по делото страна, а е посочил,че такива се дължат на основание чл.78 ГПК, с оглед изхода на делото.И тъй като в случая такъв „изход“ не е налице, доколкото с обезсилването на първоинстанционното решение и връщането на делото на първата инстанция, спорът не е разрешен по същество, съдът е направил извод,че неправилно се е произнесъл по разноските и с оглед именно на този извод е изменил решението си,като го е отменил в тази му част. Определението, с което е отказал да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в определението си по чл.248 ГПК поради липса на такава, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение