Определение № 168 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2020 г.

Обжалвано е разпореждане от 02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 6210/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК е върнал частната жалба на И. Г. Д. срещу разпореждане от 11.02.2019 г. по същото дело. Разпореждането се обжалва от И. Д. с искане да бъде отменено. Поради липсата на доводи, с които в частната жалба се обосновава неправилността на разпореждането 02.09.2019 г., настоящият състав на Върховния касационен съд я третира като бланкетна. По бланкетната частна жалба той дължи служебна проверка за съобразяване на обжалваното разпореждане с изискванията на ГПК. Препис от частната жалба не е връчван на ответника „Банка ДСК“ – по аналогия чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК. Тя е допустима, доколкото: 1) разпореждането е в обхвата на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; 2) подадена е от процесуално легитимирана страна – разпореждането отрича надлежното упражняване на правото на частна жалба на жалбоподателя срещу предходно разпореждане (от 11.02.2019 г.); 3) спазен е срокът по чл. 275 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост и 4) разглеждането й е в компетентност на Върховния касационен съд (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Частната жалба е основателна. Съображенията са следните: С обжалваното разпореждане е върната предходна частна жалба на И. Д. срещу разпореждане от 11.02.2019 г. Преценено е, че не е бил представен документ за внесената държавна такса по сметка на ВКС от 15.00 лв., а жалбоподателят не е изпълнил в срок съдебните указания да изправи тази нередовност. Приложена е санкционната последица по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Впоследствие обаче с определение № 35/ 15.04.2020 г. по ч.гр.д. № 6210/ 2018 г. на Софийски апелативен съд жалбоподателят е освободен от държавна такса. Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, че не разполага с необходимите средства, обвързва касационния състав и рефлектира върху (не)законосъобразността на обжалваното разпореждане от 02.09.2019 г. на Софийския апелативен съд. Касационният състав е длъжен да го отмени. С разпореждането от 02.09.2019 г. е върната частна жалба вх. № 55643/ 24.04.2019 г. на И. Г. Д. срещу разпореждането от 11.02.2019 г. по същото дело. И тази частна жалба е в компетентност на Върховния касационен съд. Препис от нея също не се връчва (аналогия от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК). Следователно Софийският апелативен съд не дължи действия по нейното администриране. Излишно е делото да му се връща, а частната жалба следва да бъде разпределена на друг състав на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, съдът