Решение № 265 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С разпореждане от 23.12.08г. по гр.д. №357/05г. на Софийски градски съд е върната касационната жалба на Р. М. П. срещу решението по същото дело. Прието е, че обжалваното въззивно решение е съобщено на страната на 04.08.05г. и срокът за подаване на касационна жалба срещу него е изтекъл на 06.09.05г. Подадената на 01.09.08г. касационна жалба е просрочена, поради което е налице основанието на чл.286, ал.1, т.1 от ГПК за връщането и. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от Р. П. В нея тя твърди, че е спазила срока за обжалване на въззивното решение. Позовава се на получено на 14.12.2002г. съобщение за изготвено решение и подадена в срок жалба - на 19.12.2002г. Ответниците в производството В. М. П., М. М. К. и Р. Н. М. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението по гр.д. №357/05г. на СГС е било обжалвано от Р. П. с касационна жалба вх. №25958/26.08.05г. По нея е образувано гр.д. №883/2005г. на ВКС, по което е постановено решение №175 от 05.05.06г. и то е окончателно. Повторно подадената касационна жалба срещу същото решение на СГС – вх. №23343/01.09.08г., която е предмет на настоящото производство, е просрочена, както правилно е констатирал въззивният съд.ведомлението от 14.12.2002г., на което се позовава частната жалбоподателка, не е свързано с повторната касационна жалба. То е за решението на първата инстанция по същото дело, което своевременно е било обжалвано от Р. П. и по което се е развило въззивното производство по гр.д. № 357/05г. на СГС. Страната е изчерпала правото си да обжалва въззивното решение по гр.д. № 357/05г. на СГС. Повторно подадената от нея касационна жалба срещу същото решение, освен че е просрочена, е и процесуално недопустима. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,