Решение № 105 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 74/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. А., против определение №747/30.12.2009 година, постановено от състав на ВКС, гражданска колегия, Първо отделение. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че подадената частна жалба против определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение е недопустима, като я е оставил без разглеждане. В срока за отговор, ответникът по частната жалба е подал писмено възражение, с което оспорва частната жалба. С определението, с което не се допуска до касационно обжалване въззивно решение, постановено по реда на чл.288 от ГПК, приключва триинстанционното производство по гражданските дела. Законът не предвижда обжалваемостта на тези определения, като те не са и от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, доколкото са акт, приключващ съдопроизводствените дйствия, т.е. законът изключва по-нататъшен ход на съдебното производство. Определението по чл.288 от ГПК не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материално правен спор по същество или се прави проверка на законосъобразното разрешаване на спор. Въпреки липсата на изрична законова дефиниция на характера на определението по чл.288 от ГПК, същото може да бъде квалифицирано като акт по селекция на въззивните решения, които подлежат на касационен контрол, предвид въведения с ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ факултативен достъп до трета съдебна инстанция. Предвид горното, следва да се приеме, че определението по чл.288 от ГПК е сходно по правната си природа с актовете на съдебна администрация, не формира сила на пресъдено нещо и не подлежи на обжалване. В частната жалба се съдържат доводи за противоречие на разпоредбата на чл.288 от ГПК с норми на Конституцията на Република България. Със свое решение №4 от 16.06.2009 година, постановено по к.д. № 4/2009 година, КС се е произнесъл по съобразяването и липсата на противоречие на нормите, касаещи касационното обжалване, с Конституцията на Република България с изключенията, посочени в решението на КС, които не касаят окончателността на акта по чл.288 от ГПК. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че определението на ВКС, предмет на обжалването с частната жалба в настоящото производство е правилно, тъй като определението на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК не подлежи на обжалване и е окончателен съдебен акт. Водим от горното, ВКС, състав на Второ отделение на гражданска колегия