Определение № 5523 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от З. Г. С. от гр. Търговище, подадена чрез адв. Р. Димова, против определение № 598 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. № 188/2025 г. по описа на Административен съд Търговище, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по дело С-116/25 на Съда на европейския съюз. Частният жалбоподател излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради липса на мотиви и необоснованост – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Направено е искане за отмяната му и присъждане на разноски Ответникът по частната жалба – директор на ТП на НОИ Варна, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд Търговище е образувано по жалба от З. Г. С. от гр. Търговище срещу Решение № 2153-03-42/10.03.2025г на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 031-00-4481-7/28.01.2025г на ръководителя на осигуряването за безработица. С това разпореждане на основание чл.54ж, ал.1, вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл. 54в, ал1 КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 на частния жалбоподател е парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 22.24 лв дневно за периода 18.09.2023г-17.07.2024г. Осигурителният доход, от който е определен размерът, е за периода от 01.09.2021г. до 17.09.2023г и включва доход, реализиран в България, преди последната трудова заетост в Белгия. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция, първоинстанционният съд е спрял производството по делото с позоваване на отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград по адм. дело № 1559/2024г, по което е образувано дело С-116/25г на Съда на ЕС с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл.62 §.1 и §.2 от Регламент № 883/2004г. като според запитващия съд приложената от осигурителния орган разпоредба на чл.58б, ал.4 КСО не е съвместима с нормата на чл.63 §3 от Регламента, който предвижда изрична дерогация на общите правила на параграфи 1 и 2. В обжалваното определение са изложени мотиви, че предметът на адм. дело № 1559/2024г по описа на Административен съд-Благоевград е сходен с предмета на адм. дело №188/2025г по описа на Административен съд-Търговище, поради което съдът счита, че произнасянето на СЕС по дело С-116/25г има значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Спирането на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се извършва при преценка за наличието на друг спор, който има преюдициално значение за спорното материално право по разглежданото дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на тази претенция. В определението, с което е постановено спиране от първоинстанционния съд, се съдържа правилна и обоснована преценка, че дело С-116/25 е преюдициално за конкретния правен спор, защото касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предметът на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателя осигурителен стаж в Белгия и значението му за определяне на дължимото му от националния осигурителен орган парично обезщетение за безработица. При действащата нормативна уредба на чл.119 от КСО, както и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е единствена инстанция по съществото на спора, безспорно е налице връзка на преюдициалност между делото, инициирано от Административен съд -Благоевград и висящо пред СЕС и първоинстанционното дело по описа на Административен съд – Търговище, обуславяща приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. При наличието на висящо съдебно производство по преюдициален въпрос и предвид задължителния характер на решенията на СЕС (чл. 633 ГПК) правилно е постановено спиране на делото до приключване на обуславящото за него производство. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Претендираните от ответника разноски следва да се съобразят при произнасянето с краен съдебен акт по съществото на спора, тъй като настоящото частно производство не слага край на висящността на делото. Водим от тези мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение