Определение № 5847 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Производството е образувано по частна жалба на „УМБАЛ Бургас“ АД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т., срещу определение № 618 от 16.12.2024 г. по в.гр.д. № 164/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което въззивното решение е допълнено, като на болницата са присъдени 6000 лв. разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция, а за остатъка до пълния претендиран размер на хонорара от 15 900 лв. с ДДС, молбата ѝ по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Определението се обжалва като неправилно с доводи, че адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер съобразно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 ЗА и Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждение /сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ и съответства на фактическата и правна сложност на делото и действително осъществената от процесуалните представители на болницата правна защита. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Г. М., чрез адвокат С. К., с който се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: С въззивно решение № 189 от 10.10.2024 г. по в.гр.д. № 164/2024 г. на Апелативен съд – Бургас е потвърдено решение № 1058 от 12.10.2023 г. по в.гр.д. № 1522/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД регресен иск по чл. 54 ЗЗД за сумата в общ размер 195 000 лв., предявена като частична от 605 667,71 лв., като съответно на конкретния им принос към вредоносния резултат А. М. е осъден да заплати 117 000 лв., а С. П. – Д. 78 000 лв., представляващи заплатено от болницата обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на пациент, присъдено с влязло в сила решение № 271/26.07.2021 г. по гр.д. № 89/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното им заплащане. С обжалваното определение № 618/16.12.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК по молба на УМБАЛ „Бургас“ АД, въззивният съд частично е уважил молбата за допълване на решението с присъждане на направените от болницата разноски, след като е уважил своевременно направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. За да намали претендираното възнаграждение, съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК страната, в чиято полза е постановено решението има право да ѝ бъдат присъдени разноски за един адвокат. Предвид обстоятелството, че лечебното заведение е представлявано от двама адвокати, съдът е приел, че заплатеното от болницата възнаграждение в общ размер е договорено по равно за всеки от двамата адвокати. Установил е, че конкретно извършените действия по процесуално съдействие и защита пред въззивната инстанция се състоят в депозиране на отговори по двете въззивни жалби и процесуално представителство от един адвокат в единственото по делото открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Предвид преценката на съда за липса на фактическа и правна сложност на делото, възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение е прието за основателно и същото е намалено до сумата от 6000 лв. Искането за присъждане на възнаграждението с ДДС е отхвърлено с оглед липсата на представени доказателства за такава регистрация. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Посочените там размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Независимо от високия материален интерес, настоящото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото преди него са проведени наказателно производство и предходно гражданско производство по чл. 49 ЗЗД, касаещи същите страни и същия медицински деликт, поради което в делото, образувано по иска по чл. 54 ЗЗД, е останал спорен само един въпрос – за съотношението на съпричиняване между двамата медици. Пред въззивната инстанция, за която се претендира присъждането на направените разноски, е депозиран един общ отговор по подадените въззивни жалби и проведено едно единствено съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства. Въз основа на установеното, настоящият състав споделя извода на съда за намаляването на заплатения хонорар до 6000 лв. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение