Определение № 213 от 10.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2013 г.

Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.

[фирма] представлявани от адвокат Ю. Е. Й. и Р. В. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 1 от 4.01.2013 г. по гр.д. № 526 от 2012 г. по описа на Апелативен съд, [населено място], с което е оставено в сила решение № 1551 от 31.07.2012 г. на Окръжен съд-Варна по гр.д.№ 2265 от 2011 г.

В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила основания по чл.281, т.3 ГПК.

Към касационната жалба е представено изложение съдържащо следните въпроси:

-Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото от страна на първоинстанционният съд и на въззивният съд на основание чл.146 ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест на твърдяните факти; последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства;

• Длъжен ли е съда на основание чл.146, ал.2 ГПК да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, ако в отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите на които се основава;

-При въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба за нарушение на разпоредбите на чл.146, ал.1 и 2 ГПК, въззивната инстанция следва ли да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже за кои от твърдяните факти не сочат доказателства;

• длъжен ли е въззивният съд при наведено основание за неправилност на първоинстанционното решение за нарушение на разпоредбите на чл.146 ГПК да допусне събиране на доказателства, които са поискани от страната за първи път във въззивната жалба на основание чл.266, ал.3 ГПК.

-Допустимо ли е предвид преклузията по чл.147 ГПК ищецът да сочи доказателства пред първата инстанция в заседанието, в което е даден ход по съществото на делото;

-Възможно ли е пред въззивният съд да бъде наведен довод за допуснато процесуално нарушение, да се отрече писмената доказателствена сила на писмен документ, които не е спорен по делото;

-Може ли въззивният съд да основе решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни в исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, както и да основе становището си на доказателства, които насрещната страна не е заявила като възражения;

-Може ли съдът едва с решението си да възлага на страните неблагоприятни последици от недоказване на факти, които не са станали част от предмета на доказване, включително и защото не са оспорени от насрещната страна;

-Извършените в АЧОС отбелязвания, направени от длъжностното лице в кръга на правомощията му, ползват ли се с доказателствена сила ако не са били оспорени;

-Липсата на идентичност на имота касае ли активната материално правна легитимация на ищеца и следва ли да се докаже тази идентичност;

-В кои случаи е налице произнасяне свърх петитум;

-Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивният съд при положение ,че същия не се е съобразил със съотношението мегжду абсолютна и относителна недействителност на сделките, въпреки, че за нищожността им този правомощието да слуди служебно;

Първите четири процесуално правни въпроси, които са поставени в касационната жалба са предмет на разглеждане по висящо тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Посоченото тълкувателно дело е образувано за приемане на тълкувателно решение по следните проблеми:

-Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанцонният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен;

-Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ напървоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата;

-Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когатотакива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна,или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото;

Разглежданите в Тълкувателното решение проблеми са в пряка зависимост от въпросите, които касаторите поставят в касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № ` от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Тълкувателното решение е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Поради това следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по т. дело № 1 от 2013 година на ОСГТК на ВКС.