Определение № 9748 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалния представител юрк. Корфонозова срещу определение № 3795 от 29.03.2024 г. по адм. д. № 3091/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против определение № 441 от 02.02.2024 г., постановено по канд № 125/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен и е прекратено производството по адм. д. № 3091/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага доводи, че в определението изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВАС, като приемайки обратното ВАС е лишил Агенция "Пътна инфраструктура" от правото на инстанционна проверка на определението за спиране, с което е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Според жалбоподателя ВАС неправилно е приел, че определението, с което се спира производството, поради отправено преюдициално запитване от друг съд, е еднакво и равносилно с определението, с което се отправя самото запитване. Посочва се, че страните по дело, по което производството е спряно на основание отправено преюдициално запитване по друго дело, не са легитимирани да участват в производството пред Съда на Европейския съюз и да защитят правата си. Ако определението за спиране в тази хипотеза не подлежи на обжалване, страните не биха могли да оспорят нито пред по-горна инстанция, нито пред СЕС, извода, че отправеното преюдициално запитване не е от значение за решаване на спора помежду им, което накърнява правото им на защита. Решението на СЕС има задължителна сила, но едва след като произнасянето с решение стане факт. Според касатора аналогията с чл. 631, ал.1, изр. 2 от ГПК е неправилна, а ВАС превратно е тълкувал императивни правни норми. Направено е искане определението да бъде отменено, а частната жалба против определение № 441 от 02.02.2024 г., постановено по канд № 125/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен да бъде разгледана по същество. Ответникът – ЕТ „Камкомерс – И. Д.“ гр. Пордим не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че производството пред Административен съд - Плевен е образувано по касационна жалба на ЕТ „Камкомерс – И. Д.“ гр. Пордим срещу Решение № 597/01.12.2023 г., постановено по анд № 1438/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е потвърден електронен фиш № 8504546926 на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500, 00 (две хиляди и петстотин) лева за установено от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тричленният състав на ВАС е посочил, че за да спре съдебното производство по делото касационният съдебен състав на АС - Плевен е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение № 113 от 31.01.2023 г. по канд № 997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това Административен съд - Плевен е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН. При така установеното тричленният състав на седмо отделение на ВАС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Посочил е, че с разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение. Административен съд – Плевен е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това не рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. ВАС е приел, че съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото дело пред СЕС, образувано по отправено от националния съд преюдициално запитване. Според ВАС невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Предвид изложеното ВАС, тричленен състав е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, каквито безспорно са определенията за спиране на производството по делото, подлежат на обжалване с частна жалба. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до Съда на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз - СЕС) запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг съд преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Следователно правилен е изводът на съда, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изречение второ на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Както вече беше посочено, решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправено от него преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК. Допускането на съдебен контрол на такова определение на първо място би разколебало единния характер на актовете за спиране поради отправено преюдициално запитване, поставяйки разграничение между тях в зависимост от това дали преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо или не и на второ място би позволило извършване на контрол върху неограничимото правомощие на националния съд да се ползва от решенията на СЕС по преюдициални въпроси които счита, че са относими за правилното разрешаване на спора по делото. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия