Определение № 9200 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на К. С. В., непълнолетно лице, действаща чрез съгласието на своя баща адв. С. Вътев, срещу Определение № 6017 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 970/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК /Национална експертна лекарска комисия/, Специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно- съдови заболявания № 90329/24.02.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК /Трудово-експертна лекарска комисия/ № 90248/14.11.2024 г., преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето, и производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. Ответникът изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЕР на НЕЛК, Вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания № 90329/24.02.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90248/14.11.2024 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. Административен съд – Варна е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт и липса на правен интерес от оспорването - чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по- горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК, в случая произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. От правилото на чл. 145 ал. 2 т. 2 от АПК следва, че решенията на по- горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, не подлежат на съдебен контрол. Без правно значение е и обстоятелството, че К. В. е оспорила решението само частично - относно крайната дата на инвалидизиране, защото НЕЛК има правомощие да осъществи служебен контрол. При липсата на произнасяне по същество и с оглед правомощието на НЕЛК да извършва служебен контрол на актовете на ТЕЛК, за адресата на издадения акт не е налице правен интерес от оспорването му. Не подлежат на самостоятелно оспорване и мотивите в ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен. За адресата на акта не е налице правен интерес от оспорването на атакуваното от него ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен, независимо от мотивите за отмяната, защото те не подлежат на самостоятелно оспорване. Правилен е изводът на съда, че едва след издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, при неблагоприятен за освидетелстваното лице резултат, последното би могло да бъде обжалвано пред НЕЛК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,