Решение № 5631 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 524/2016 г.

Решение № 5631 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 524/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. С., чрез процесуалния представител адв. И. М., срещу решение № 2184 от 11.11.2015 г. по адм. дело № 2771 по описа за 2014 г. на административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата й. Образувано е и по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. срещу решение № 2184 от 11.11.2015 г. по адм. дело № 2771 по описа за 2014 г. на административен съд - П., в частта, с която по жалба на М. Б. С. е отменен оспорения ревизионен акт относно определени по основание и размер публични вземания за задължителни осигуровки. В двете касационни жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в двете му части, като неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в отделните му части и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, съответно с отхвърляне на жалбата срещу него. Двете страни претендират присъждане на съдебни разноски с оглед изхода от делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161402070 от 13.06.2014 г. от органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 895 от 8.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Ревизионният акт е издаден по повод прилагането на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО за ревизирани години 2007 г. - 2012 г., като с него са определени задължения за данък върху доходите, както и такива за задължителни социални и здравни осигуровки. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което тя е осъществена по специалния ред. При административното обжалване ревизионния акт е потвърден относно определени задължения за 2007 г. за данък върху доходите в размер на 5 720.87 лв. и лихва за забава в размер на 3 897.64 лв., като с решението от 8.09.2014 г. е изменен ревизионния акт относно определените задължения за социални и осигурителни вноски за същата 2007 г. Чрез това изменение са определени задължения за ДОО в размер на 84.96 лв. и лихва за забава в размер на 108.02 лв.; за здравни осигуровки в размер на 28.32 лв. и лихва за забава в размер на 21.29 лв. и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 23.60 лв. и лихва за забава в размер на 29.97 лв. С решението, което сега се обжалва е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в частта относно определеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ, и е отменен същия в частта относно определените задължения за социални и здравни осигуровки. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и събраните доказателства, писмени и гласни (разпити на свидетелите М. Г. В., баба и съпруга на дарителя, Т. Б. В., дядо и дарител, С. А. Б., майка на ревизирания субект и снаха, и М. А. Б., леля на лицето и дъщеря на дарителката С. И. Т.- стр. 956-стр. 957 от съд. досие)), и доказателствени средства, съдебно-счетоводна експертиза, с два варианта в заключението.. Административният съд е анализирал възраженията на жалбоподателя, приложимите правни разпоредби относно особения ред на облагане. Изложил е съображения за действителност на ревизионния акт и неговата частична незаконосъобразност. По делото е бил безспорен фактът, че ревизираното лице е честно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, както и задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, реализирани през отделните данъчни години, предмет на ревизията. За 2007 г., 2008 г., 2010 г. и 2011 г., лицето не е подавало ГДД, като такава декларация по чл. 50 ЗДДФЛ е подадена за 2009 г. През ревизирания период лицето е семейно, с две непълнолетни деца. Констатирано е, че ревизираното лице през посочените години е закупувало недвижими имоти и МПС, като са изразходвани и средства за издръжка, но не са декларирани получени доходи в съответните на разходите размери. Основните спорни моменти са били относно дължимостта за задължение за данък върху доходите и на такива за задължителни, социални и здравни осигуровки, респ. определянето им по основание и размер в особеното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съответно наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за да бъде проведена ревизията по този ред, както и облагането по същия този ред. Конкретно е било оспорено началното парично салдо за 2007 г. по размер, поради неприемане на направени дарения от 2005 г. и от 2006 г. в размер на 79 000.00 лв. и 48 000.00 лв., което рефлектира върху формирането въобще на данъчна основа за облагане, както и на такава, конкретно определена от приходния орган. По повод на способността на дарителите Т. В. и М. В. са обсъдени доказателства по повод възможността същите да предоставят парични средства в посочените размери на надареното лице - ревизираният субект, както и по отношение на другия дарител - С. Т.. Ревизираният субект е бил уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, съответно е задължен да подаде декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. За процесната и спорна 2007 г. е установено, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, към 1.01.2007 г. е разполагало с налични пари в брой с доказан произход в размер на 17 777.00 лв., в резултат на осъществена продажба на недвижим имот, като собствеността е в режим на семейна имуществена общност. Според ревизиращия орган лицето не е доказало наличието на парични средства по повод разходната част на паричния поток, а именно на средства за разходи за живот, за издържка, за обучение и за лечение, преценени обстоятелства с оглед данните на Националния статистически институт за съответната година за едно домакинство, респ. за 1/2 част. Сумирани са всички декларирани и/или получени приходи през ревизираната година и е установен недостиг на парични средства в размер на 31 516.96 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът подробно е изложил в мотивите фактическата обстановка по спора, а именно установеното в ревизионното производство и с оглед на събраните пред него доказателства по делото, и конкретно показанията на посочените свидетели. Безспорно е, че ревизираното лице е реализирало доходи, които не е декларирало придобиването и произхода им, който е от продажба на имущество - движимо и недвижимо. Такова обстоятелство е установено и по отношение на съпруга П. Й. С.. Правилно съдът е анализирал преди всичко способността на дядото и бабата да дарят на внучката си сумата от 79 000.00 лв. и на другата баба да дари сумата от сумата от 48 000.00 лв., с оглед на оспореното начално парично салдо. Съдебният състав правилно е преценил показанията с оглед установената роднинска връзка и представените два писмени договора за дарение от 27.04.2006 г. и от 7.11.2005 г., подписани от посочените лица, които не е кредитирал като частни документи, които са и оспорени, респ. не е дадена вяра на показанията. Така по делото не се доказва възможността на тези възрастни хора, пенсионери, или работещи допълнително след това, включително и от земеделска дейност, да предоставят парични суми в такива размери, който да съответства на получаваните от тях и на получавани впоследствие възнаграждения от допълнителна дейност. Не се доказва и постъпването на същите в патримониума на ревизираното лице, а те са в значителни размери и предаването им на ръка е нереално. Не се установява съхраняване на такива средства от страна на дарителите, още повече, че се твърди за събирането им за един дълъг период, в който е осъществена и деноминация на лева, а е налице и промяна в условията на живот и издръжка. Правилно съдът не е кредитирал и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена с оглед на така твърдяното от жалбоподателя начално салдо, макар и в два варианта, също съобразени с твърдените дарения. По повод на следващия спорен момент относно начисляване с оспорения ревизионен акт на осигурителни вноски, социални и здравни, върху така определените доходи, по реда на КСО и ЗЗО, предмет на другата касационна жалба, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и тя има действие от датата на влизането й в сила - 15.02.2011 г. По делото е безспорно установено, че ревизираният период е 2007 г., като Върховният административен съд, ОСС на същия, чрез Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. е дал отговор на въпроса за характера на разпоредата и е преодолял противоречивата практика на административните съдилища. В процесния случай тази разпоредба неправилно е приложена от административния орган, какъвто извод е направил и административният съд. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение