Решение № 3094 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2016 г.

Решение № 3094 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. Й. Й. от гр. Л. срещу Решение № 145 от 05.05.2016 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 363/2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 111202660/28.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 236/27.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав не е спазил задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 6009/25.05.2015 г. по адм. дело № 8735/2014 г. и не е обсъдил всички относими доказателства. Възразява, че установените задължения за д. период 2005 г. са погасени по давност. Сочи, че изводите на съда относно определените с РА осигурителни и здравни вноски не са съобразени с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на ВАС. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на решението в горепосочената му част и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т., чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 363/2015 г. е образувано след постановяване на Решение № 6009/25.5.2015 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8735/2014 г., с което е отменено Решение № 194/21.5.2014 г. по административно дело № 557/2013 г. на Административен съд - В. Т. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените указания. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 111202660/28.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 236/27.05.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007-2010 г. и следващите се лихви за забава, както и задължения за ЗОВ за периода 2006 г. -2010 г. за ДОО и следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за частична законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК. Установеността им е подкрепена от реализирани доходи от продажба на моторни превозни средства, които не са декларирани от лицето и от съставените парични потоци, сочещи превишение на разходваните над получените средства. Първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, с оглед на което законосъобразно облагането е проведено по аналог. Счел е, че представените 25 договори за покупко - продажба на МПС и справка от ОД на МВР безспорно установяват, че през процесните периоди ревизираното лице е извършвало търговска дейност и е реализирало доходи от продажбата на 39 броя МПС. П. е, че за начално салдо за 2005 г. не следва да се приема сумата от 10 400 лв., представляваща S част от цената на имот, продаден през м. май 2004 г., тъй като е възможно тя да се разходва за различни цели. Поради това първоинстанционният съд е кредитирал вариант първи от заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, отчитащ нулева начално салдо за 2005 г., получените доходи от търговска дейност / без приложение на института на СИО/, разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина относно размера на разходите за пътни, дневни и квартирни пари за пътуванията с цел покупка на автомобили, датите на тези пътувания, както и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването, определена по реда на § 1, т. 10 ДР ДОПК. Отчитайки размерите на установените данъчни основи за доходите от търговска дейност, както и крайните отрицателни салда по съставените парични потоци, решаващият състав е определил годишните данъчните основи и ги е редуцирал със следващите се задължителни осигурителни вноски. В резултат на това той е приел, че за 2005 г. размерът на дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) възлиза на сумата от 1074.36 лв., лихва - 891.20 лв., за 2006 г. - подоходен данък - 178.13 лв., лихва 124.03 лв. и ЗОВ -400.77 лв.; за 2007 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ 1765.21 лв., лихва - 981.93 лв., ЗОВ -6513.34 лв.,; за 2008 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 1246,37 лв., лихва 505.34 лв., ЗОВ -5473.73 лв., 2009 г. - данък -237,89 лв., лихва - 69.55 лв. и ЗОВ- 1300.83 лв. и за 2010 г. -1066.50 лв., лихва -201,74 и ЗОВ- 1732,31 лв. До тези размери съдът е счел, че РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателни са аргументите на касатора, че съдът необосновано не е кредитирал вариант втори от заключението на експерта по проведената СИО, отчитаща сумата от 10 400 лв. като начално салдо на паричния поток за 2005 г. Несподелим е доводът на решаващия състав, че получената през м. май 2004 г. сума от продажбата на недвижим имот би могла да е разходвана по различни начини след като приходните органи не са ангажирали доказателства в тази насока. Обстоятелството, че договорът за наем на банкова касета е прекратен месец по - рано не установява, че към 01.01.2005 г. сумата е разходвана от ревизираното лице, поради което тя е следвало да бъде приета за разполагаема и отразена като начално салдо за 2005 г. Съгласно вариант втори от заключението, при това начално салдо размерът на разходваните през 2005 г. средства не надвишава получените, а данъчната основа от доходите от продажбата на МПС е под облагаемият минимум. Поради това за 2005 г. не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог и издаденият РА в тази му част е незаконосъобразен. За 2006 г. също не е налице недостиг на разходваните средства, а размерът на формираната годишна данъчна основа определя дължим данък в размер на 70.66 лв., ведно с лихва за забава от 49.20 лв. До тези размери РА в тази му част е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. За 2007 г. данъчната основа от доходи от продажбата на МПС е в размер на 11 520.51 лв. при липса на превишение на разходваните над получените средства на годишна база. Общата данъчна основа възлиза на 13 517,19 лв., която след приспадане на ЗОВ, формира дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ от 1 765.21 лв. и лихва за забава в размер на 981.93 лв. За 2008 г. годишната данъчна основа възлиза на 11 565.44 лв., определяща дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1246.37 лв. и лихва за забава - 505.34 лв. За 2009 г. данъчната основа е в размер на 2 397.15 лв., определяща дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 237.89 лв. и лихва за забава - 69.55 лв. За 2010 г. данъчната основа е 11 237.60 лв., а размерът на дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е 1066.50 лв. и лихва за забава - 201.74 лв. До тези размери РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Обратен извод следва по отношение на установените с РА задължения за ЗОВ. Несъобразено с приетото Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС ВАС по т. д. № 3/2015 г. е разбирането на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. е приложима за периоди от преди влизането й в сила. С визирания тълкувателен акт изрично бе прието, че материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. Тя действа ex nunc, поради което е неприложима за установяването на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено, ведно с РА в частта относно определените вноски за ДОО и ЗО за периода 2006 -2010 г., ведно със следващите се лихви за забава. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационните производства, възлизащо общо на сумата от 1279.44 лв. За първоинстанционните производства дължимото юрисконсултско възнаграждение е в същия размер, а разноските за жалбоподателя са 652.63 лв. След насрещна компенсация на двете суми, в полза на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди разликата от 1906.25 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение