Определение № 158 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. С. К. срещу определение № 4/05.01.2017 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по частно гражданско дело № 5306/2016 г. Частната жалба е недопустима. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е потвърдил разпореждане № 448/15.11.2016 г. на IV г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 3123/2016 г., с което е върната негова частна жалба против необжалваем акт на касационната инстанция. Обжалваното определение е окончателно, както изрично е указано на страната и в съдебния акт от съда. Разпореждането на първостепенния Софийски градски съд от 2013 г., с което е върната исковата му молба поради неотстраняване в срок на нередовностите й, е влязло в сила и Д. К. следва да съобрази поведението си с окончателния съдебен акт. На страната следва да бъде пояснено, че материалноправния спор – за претендирано от него обезщетение, няма как да бъде разрешено в настоящото производство. В заключение, частната жалба следва да бъде върната. Настоящото определение по характера си е преграждащо и формално също подлежи на обжалване с частна жалба, но на Д. К. следва да бъде указано, че е изчерпал всички възможности за отмяна на разпореждането, с което исковата му молба е върната. Поредицата от процесуално недопустими молби и жалби противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК, като може да ангажира и деликтната му отговорност. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,