Определение № 40 от 07.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 130/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19962/14.11.2024 г. на К. И. Ц., чрез адвокат К. П., срещу определение № 2596/10.10.2024 г. по в. гр. д. № 400/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на К. Ц. за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 587/02.07.2024 г. по в. гр. д. № 400/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта му за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната на обжалвания акт и отхвърляне на претенцията на община Поморие за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата община Поморие, представлявана от кмета И. А., чрез адвокат Ю. Б., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа, че подадената жалба е недопустима, евентуално - неоснователна. Счита, че определението е правилно и законосъобразно, като претендира сторените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е прието, че предмет на въззивно обжалване е било първоинстанционното решение във всички негови части. С въззивното решение съдът е приел за неоснователни подадените жалби от двете насрещни страни, като е присъдил направените разноски на страните съобразно осъществената процесуална защита. Присъдената в полза на община Поморие сума от 1440 лева за адвокатски хонорар е изчислена съобразно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК, приложима и във въззивното производство именно поради идентичността на крайния резултат на спора на двете съдебни инстанции. Съдът е уточнил, че макар жалбата на община Поморие да е отхвърлена, тя е осъществила успешна защита срещу тази, подадена от К. Ц., която е претендирала допълнителен размер обезщетение от 20 000 лева, т. е. разходът за защитата на ответната община от 1800 лева е сторен по отношение на пълния размер на спорната претенция от 25 000 лева. Ето защо, доколкото само за 1/5 част искът е основателен, то ответникът има право да възстанови от заплатените за адвокатско възнаграждение разноски 1440 лева, съразмерно на отхвърления иск. Посочено е, че изложеното съответства и на константната практика на ВКС, като цитираните от касатора определения не са задължителни и представляват по-скоро изолирано становище относно отговорността за разноски при неуспешно въззивно обжалване на първоинстанционното решение и на насрещните страни. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Константно в практиката на ВКС /определение № 480/12.11.2019 г. по ч.гр.д. № 122/2019 г., IV г.о., определение № 45/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2779/2020 г., IV г.о., определение № 159/06.03.2023 г. по ч.т.д. № 90/2023 г., II т.о. и др./ е прието, че когато насрещните страни в производството са подали въззивни жалби срещу първоинстанционното решение в частите, в които не са удовлетворени заявените им искания, и последното бъде потвърдено изцяло, всяка от страните по делото има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената, респ. – на отхвърлената част от иска, при положение че това възнаграждение е уговорено общо по размер за въззивната инстанция. Това е така, тъй като всяка от страните е направила разноски, относими освен за процесуална защита по своята въззивна жалба, и такива, касаещи защита срещу подадената въззивна жалба от другата страна. В случая в представения от община Поморие договор за правна защита и съдействие /л. 50/ изрично е посочено, че същият е сключен и за изготвяне на отговор на въззивна жалба /т.е. адвокатско възнаграждение е заплатено освен за подаването на въззивната жалба, и за защита от подадената от К. Ц. въззивна жалба/, поради което правилно въззивният съд в съответствие с цитираната практика е определил дължимите разноски в полза на община Поморие съразмерно на отхвърлената част от иска. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не следва да се присъждат в производството по спор за разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.