Определение № 50031 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 58/21.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 105/2021 г. от състав на АС – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имуществото, посочено в решението, като неоснователно. Съдът е приел, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане.Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период.Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка.С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица.Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По този правен въпрос е образувано т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което изхода на тълкувателното дело е от значение за правилното разрешаване на спора в производството по чл.288 ГПК и производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, състав на ВКС