Определение № 58 от 18.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 821/2012 г.

Производството е образувано е по частна касационна жалба на В. М. М., [населено място] срещу определение № 13660/20.08.2012г. по ч.гр.д.№ 14686/11г. на Софийския градски съд, с което потвърдено разпореждане от 05.01.2011г.от 09.03.2010г. по гр.д.№ 49670/09г. на Софийския районен съд за постановяване на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., при проверка на редовността на подадената частна жалба, констатира, че същата е недопустима. Обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд