Определение № 145 от 03.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на ищцата С. П. Я., за допълване на решение № 20/19.02.2018г. на ВКС, постановено по същото дело, в частта за разноските. В срока за отговор, ответникът [фирма] не е взел становище. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В настоящия случай с решение № 20/19.02.2018г. на ВКС по същото дело е оставено в сила въззивното решение на Врачански окръжен съд, но ВКС е пропуснал да се произнесе по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба са приложени договор за правна помощ и съдействие, който съдържа и разписка за плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 400лв., поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, съдебните разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение