Решение № 7652 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по касационна жалба от „Зора – ЕС“ ЕООД с ЕИК 101757623 и със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, [улица], [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Ушатова, срещу Решение № 3579 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 703 по описа на Административния съд – Благоевград за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и следващите АПК, е отхвърлена жалбата на „Зора – ЕС“ ЕООД против Решение № ПО-01-31/23.01.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с което, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 73, ал. 1, т. 1 и т. 2 от с.з., служебно е изменено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, № 41590262/23.12.2021 г., издадено от директора на БДЗБР, с титуляр „Зора – ЕС“ ЕООД. Наред с това дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на БДЗБР съдебни разноски в размер на 150, 00 лв. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен. Навежда като пороци на решението всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – директорът на БДЗБР с адрес в гр. Благоевград, бул. ••• не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмено становище от 17.04.2026 г., чрез процесуален представител-ст. юрк. Р. Панчева оспорва основателността на касационната жалба, иска отхвърлянето й, както и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд установява, че касационната жалбa е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване и от надлежна страна – адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което преценява касационната жалба като процесуално допустима за разглеждане по същество. Преценката на касационната инстанция по съществото на касационната жалба е за нейната неоснователност. Производството по адм. дело № 703/2025 г. по описа на Административния съд – Благоевград е образувано по жалба на „Зора – ЕС“ ЕООД против Решение № ПО-01-31/23.01.2025 г. на директора на БДЗБР, с което, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВ, във вр. с чл. 73, ал. 1, т. 1 и т. 2 от с.з. и на основание приетия с Решение № 919/31.12.2024 г. на Министерския съвет на Република България План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление 2022-2027 г., във вр. с чл. 174а, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е изменено служебно Разрешително № 41590262/23.12.2021 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водоземни съоръжения, с титуляр „Зора – ЕС“ ЕООД, издадено от директора на БДЗБР (наричано за краткост по -долу Разрешителното). Административният съд е установил от фактическа страна, че „Зора – ЕС“ ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от директора на БДЗБР (л. 33-43 от първоинстанционното дело), с начален срок на действие 23.12.2021 г. и краен такъв – 23.12.2031 г., с подробно описание на мястото на водовземането, параметрите на същото и другите съпътстващи задължения. С Разрешителното са предоставени права за водовземане на подземни води от подземно водно тяло „Порови води в неоген – Благоевград“, с код на водното тяло BG4G000000N014 за обектът на водоснабдяване - автомивка в поземлен имот с идентификатор 04279.130.154 в местността „Пенков чифлик – III.39” по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград. Като неразделна част от Разрешителното е издадено Приложение (л. 38-43), в което са описани условията на водовземането и условията за контрол. С Решение № 919 от 31.12.2024 г. (л. 48) Министерският съвет на Република България е приел актуализиран План за управление на речните басейни (ПУРБ) в Западнобеломорски район (ЗБР) за басейново управление за периода 2022-2027 г., както и Национална програма за изпълнението му. Подземно водно тяло „Порови води в неоген – Благоевград“, от което водовзема дружеството-жалбоподател, е оценено в лошо количествено състояние в този ПУРБ и за него е установен значим натиск от водовземане. За подземно водно тяло с код BG4G000000N014 в ПУРБ в ЗБР за периода 2022-2027 г., в Програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда е включена мярка СА_3 „Изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води, в резултат от преразглеждането им“ с код на действие СА_3_4 „Отнемане на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане за подземни водни тела (ПВТ), определени в риск/лошо състояние по количество“. С оспореното Решение № ПО-01-31/23.01.2025 г. директорът на БДЗБР извършил служебно изменение на издаденото на дружеството-жалбоподател Разрешително за водовземане в частта му по подточка а) и в) от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ и Раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води“. Разрешеният средноденонощен дебит е изменен от 0,05 л./сек. на 0,021 л./сек., а разрешеният годишен воден обем по цели за ползване на подземните води (за измиване на автомобили, поливане на зелени и тревни площи и оросяване на бетонови площи) е изменен от 1600 куб.м./год. на 652 куб.м./год. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд – Благевград е формирал следните правни изводи: Приел е, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ орган, в предписаната от този закон форма, съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му и компетентният орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да съставляват основание за отмяната му. Приел е, че директорът на БДЗБР е спазил предвидената в чл. 75, ал. 2 ЗВ процедура по издаване на решението за служебно изменение на Разрешително № 41590262/23.12.2021 г. за водовземане от подземни води с титуляр „Зора – ЕС“ ЕООД. Обосновал се е, че доколкото единствената предпоставка за предприетото изменение на разрешителното, е наличието на ПУРБ, предвиждащ конкретна мярка за постигане на целите за опазване на околната среда, административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Посочил е, че в хода на общественото обсъждане на проекта на ПУРБ в ЗБР за периода 2022-2027 г. от страна на „Зора – ЕС“ ЕООД не е представено становище или възражение в БДЗБР във връзка с предвидената в този ПУРБ мярка, засягаща дейността на дружеството. Формирал е извод, че административният орган е изпълнил разпоредбите на чл. 75, чл. 76 и чл. 77 ЗВ, поради което е отхвърлил възраженията на дружеството в този смисъл. Като се позовал на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВ и чл. 73 от с.з. и съобразил доказателствата по делото, е мотивирал, че изменението на издаденото в полза на жалбоподателя разрешително за водовземане от подземни води е съгласно приетото в ПУРБ в ЗБР за периода 2022-2027 г. Приел е, че за база за изчисляване на отнетата част от разрешените на „Зора – ЕС“ ЕООД водни количества за ПВТ с код BG4G000000N014, определено в ПУРБ 2022-2027 г. в лошо състояние по количество, са взети ползваните от оспорващото дружество по отчет от водомерното устройство водни количества и подадена от него декларация по чл. 194б ЗВ, вх. № КД-09-984/30.01.2024 г. Формирал е извод, че преценката за количеството за водовземане, оставено на жалбоподателя с оспореният акт, е в оперативната самостоятелност на органа. На следващо място съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 174а, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Преценил е, че, след като установените изменения в състоянието на водоизточника, водят до невъзможност да се осъществи водовземане при посочените в разрешителното параметри, са налице законовите предпоставки за служебно изменение на същото. Приел е, че с допуснатото изменение в разрешителното се постига и целта на ЗВ, изискваща непрекъснато подобряване на екологичното състояние на подземните води. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти, свързани с административното правоотношение по ЗВ са надлежно установени. На доводите и възраженията на страните е даден обоснован отговор, а формираните от съда мотиви са в съответствие с установеното по делото и приложимите материалноправни разпоредби. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 АПК не се констатират наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което липсват основания за отмяната на оспорения съдебен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно съображенията на административния съд, мотивирали решението му, което прави ненужно повтарянето им. Разпоредбата на чл. 221, ал.2, изречение последно АПК предоставя правомощие на касационната инстанция да потвърди обжалваното решение по мотивите, изложени в него, когато те се споделят, както е в конкретния случай. В конкретния случай директорът на БДЗБР е издал оспореното Решение № ПО-01-31/23.01.2025 г. след като е установено, че водно тяло „Порови води в неоген – Благоевград“ с код BG4G000000N014, от което дружеството водовзема, не може да постигне целите по чл. 156а ЗВ за добро състояние или потенциал при съществуващия в момента на оценката натиск върху водите от съответните дейности. Една от целите на ЗВ е да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗВ). Тази цел се постига чрез дейностите по чл. 2, ал. 2, от т. 1 до т. 8 ЗВ, сред които комплексното, многократно и ефективно използване на водните ресурси и прилагането на мерки за опазване и подобряване на водната среда. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, опазването на количественото състояние на подземните води и предотвратяването на влошаването му включва изпълнението на мерки, една от които е ограничаването или прекратяването на водовземането, целяща предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води. Изпълнението на тази мярка се реализира чрез плановете за управление на речните басейни, които се разработват за всеки район за басейново управление на водите и съдържат кратък преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешка дейност върху състоянието на повърхностните води и подземните води (чл. 157, ал. 1, т. 2 ЗВ). Подземно водно тяло „Порови води в неоген – Благоевград“ е определено като водно тяло с реален риск да не постигне добро количествено състояние и в ПУРБ в ЗБР за периода 2022-2027 г. При тези фактически обстоятелства и правна регламентация, обоснован е решаващият извод на Административния съд – Благоевград, че административният орган, издавайки спорния акт, е действал в съответствие с изискванията на материалния закон – нормата на чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗВ, във вр. с чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВ, във вр. с чл. 50а, ал. 3 ЗВ. Твърдението на касатора, че ПВТ „Порови води в неоген – Благоевград“ не се характеризира с лошо количествено състояние противоречи на данните от административната преписка, както и на ПУРБ в ЗБР за периода 2022-2027 г., който установява фактическото състояние на водното тяло. Неоснователно е касационното оплакване, че административният орган, не е спазил принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Административният орган се е съобразил с реалните количества вода, черпени от дружеството за целите на дейността му. По изложените съображения, като е преценил, че оспореното Решение № ПО-01-31/23.01.2025 г. на директора на БДЗБР е законосъобразно, Административният съд – Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от ответника по касация искане, „Зора – ЕС“ ЕООД, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено да заплати на БДЗБР сума в размер на 100, 00 лв. (еврова равностойност от 51, 13 евро) за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия