Определение № 5975 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5057/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. А. А., чрез адв. Ангелова, срещу определение № 717 от 30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 502/2025 г. на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община Стралджа да се произнесе по заявление с вх. № ТСУИЕ-2279/ 03.12.2025г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като липсва произнасяне по направеното искане, а издаденото писмо не удовлетворява заявената претенция. Моли определението да бъде отменено, включително в частта за разноските и делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът-кмет на община Стралджа, чрез адв. Генков, оспорва частната жалба и моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд – Ямбол приема, че по заявлението на Ж. А., подадено на 03.12.2025г. до кмета на община Ямбол с искане за предоставяне на всички документи по преписките за издаване на удостоверения за търпимост с изх. № № ТСУИЕ 2081/ 11.11.2024г. и ТСУИЕ 672#1/ 21.07.2025г. на главния архитект на община Стралджа, не е формиран мълчалив отказ, тъй като с писмо с изх. № ТСУИЕ-2279#1/ 19.12.2025г. заявителят е уведомен, че удостоверенията за търпимост са отменени. Излага и аргументи за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалбата на Ж. А. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Крайният извод на административния съд за недопустимост на подадената жалба е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Както административният съд правилно отбелязва мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно мълчалив отказ може да се формира само от орган, който разполага с материална компетентност да се произнесе по искането. В случая непроизнасянето в срок на кмета на община Стралджа по заявлението на частния жалбоподател за представяне на всички документи за издаване на 2 бр. удостоверения за търпимост не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като сезираният орган не е компетентен да се произнася по заявления с такъв характер. Съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и чл. 141, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ компетентен да издава удостоверение за търпимост на строеж, респективно да откаже неговото издаване е органът, който е овластен да одобрява инвестиционния проект за строежа или в случая - главният архитект на община Стралджа. След като кметът на община Стралджа няма задължение да се поизнесе по заявлението, мълчалив отказ не е формиран и липсва подлежащ на оспорване административен акт. Поради това жалбата на А. против мълчалив отказ на кмета на община Стралджа е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК, което е достатъчно основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Изводът на административния съд за отсъствие на правен интерес от оспорване - основание за оставяне на жалбата без разглеждане съгласно чл. 159, т. 4 АПК, също следва да бъде споделен. По делото е установено, че посочените от заявителя удостоверения за търпимост са отменени от главния архитект на община Стралджа след възражения на частния жалбоподател. Освен това събраните по делото доказателства сочат, че частният жалбоподател участва в производството по издаване на посочените по- горе удостоверения за търпимост и е подробно запознат с всички документи по преписките, които обсъжда в депозираните в хода на административните процедури възражения (възражение вх. № ВхК-4147/ 25.11.2024г. и становище и рег. № ТСУИЕ-1040/ 11.06.2025г.). Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Разноски съгласно молбата от 13.05.2026г. не следва да бъдат присъдени, тъй като искането не е направено от надлежна страна. Молбата е подадена от адв. Генков като процесуален представител на община Стралджа с искане за присъждане на разноски на юридическото лице съгласно представен договор, а искане за присъждане на разноски от името на кмета на община Стралджа, който е ответник по частната жалба и страна по делото, не е заявено. Като административен орган и страна в съдебното производство кметът на община Стралджа притежава правосубектност, различна от тази на юридическото лице, в чиято структура се намира, поради което не може да се приеме, че искането за разноски е направено от страната по делото, която има право на такива. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2022 г. по т.д. № 4/ 2019г. на ОСС на I и II колегия на ВАС. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,