Определение № 3587 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2363/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. К., срещу определение № 1781 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3084/2023 г. по описа на III г.о. на ВКС, с което производството по чл. 288 ГПК е прекратено поради оттегляне на касационната жалба на Н. М. К. срещу решение № 356 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 106/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че молбата за оттегляне на касационната жалба макар и да е подадена от Н. К., не е подписана лично от нея, а от пълномощника ѝ адв. Д. С., която няма изрично пълномощно да се разпорежда с предмета на делото, освен относно сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба. Искането е за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответната страна по жалбата „Бултир“ ЕООД не взема становище по нея в срока за отговор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по касационна жалба вх. № 11863 от 10.04.2023 г., подадена от Н. М. К., чрез адв. Д. С., срещу решение № 356 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 106/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 3314 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 7222/2021 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от жалбоподателката иск за заплащане на извънреден труд, полаган 83 почивни /съботни/ дни, по шест часа на ден, два пъти месечно по време на трудовото ѝ правоотношение с ответника „Бултир“ ЕООД за периода 01.05.2018 г. – 20.03.2021 г., в размер на 7470 лева, както и съответната лихва за забава. С атакуваното в настоящото производство определение, производството по чл. 288 ГПК е прекратено поради оттегляне на касационната жалба. За да постанови този резултат, съставът на ВКС след като е констатирал, че с молба вх. № 20889 от 28.06.2023 г., касаторът Н. М. К. е заявила оттегляне на депозираната касационна жалба, е обосновал извод, че е налице десезиране на съда и образуваното производство по касационната жалба следва да бъде прекратено и съответно да бъдат присъдени разноски в полза на ответника. Обжалваното определение е неправилно. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за действия, които представляват разпореждане с предмета на делото се изисква наличие на изрично пълномощно, в случаите когато се извършват от пълномощник. Това правило безспорно е приложимо и при направено изявление за оттегляне на подадена касационна жалба. В процесния случай макар и молбата за оттегляне на касационната жалба с вх. № 20889 от 28.06.2023 г. да е подадена лично от страната, то при съпоставка с постъпилата седмица по-късно молба с вх. № 21676 от 05.07.2023 г., подадена чрез адв. Д. С., като пълномощник на Н. К., става ясно, че и двете молби са подписани саморъчно лично от процесуалния представител на страната. Горният извод се обосновава и от подписите, положени върху самата касационна жалба и изложението на основанията към нея, както и другите жалби и молби, постъпили по делото и подадени от адв. С. като процесуален представител на Н. К.. Следва да се посочи, че видно от приложеното по първоинстанционното дело адвокатско пълномощно (на л. 4 от същото), адв. Д. С. не е изрично овластена с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК (с изключение на правото „да сключва съдебни и извънсъдебни спогодби“), поради което така заявеното оттегляне на касационната жалба не съставлява надлежно предприето процесуално действие. При изразена воля за оттегляне на подадената касационна жалба от пълномощник, който не е валидно упълномощен за извършване на съответното разпоредително процесуално действие, то неправилно предходният състав е прекратил производството по делото, приемайки че молбата за оттегляне е подадена лично от касатора. Изложеното сочи, че оттеглянето на касационната жалба не е извършено валидно, а при отсъствие на представителна власт от страна на процесуалния представител, поради което съдът не е надлежно десезиран от разглеждането на жалбата. От горното следва, че констатацията в мотивите на обжалваното определение, че касаторът Н. М. К. е заявила оттегляне на депозираната касационна жалба, не съответства на действителното фактическо положение. Поради това прекратяването на производството по чл. 288 ГПК, с оглед преценката на предходния състав на ВКС за десезиране на съда, е незаконосъобразно и определението, мотивирано с тези съображения, е неправилно. Предвид изложеното, определение № 1781 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3084/2023 г. по описа на III г.о. на ВКС, с което производството по чл. 288 ГПК е прекратено, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,