Определение № 179 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 512/2021 г.

Производството е по чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал.2 от ГПК. „Хил сити“ АД обжалва определение № 260022 /13.1.2021 г. по т.д. 509/20, Апелативен съд Варна, с което е прекратено производството по подадена жалба срещу определение № 222 от 3.6.2020 г. на Окръжен съд-Добрич по т.д. 123/18 г. производство по несъстоятелност на „Хил сити“ АД. Счита, че обжалва определението по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, излагайки съображения, че не е разграничено правото на въззивно обжалване. Счита, че определението е очевидно неправилно. Излага съображения, че въпросите, които следвало да се разрешат от Апелативен съд – Варна били: Относно приложението на чл. 38, 58, 3, 94 КМЧП. Ограничаване правото на участие в производството по несътоятелност на „Сийк Фаундейшън ЛЛС“ съгласно чл. 26 от ГПК. Правопреграждащият ефект, който имат разгледаните в първоинсатнционното определние правни въпроси, относно представляваното от ООО „Алгебра Логики“ парично вземане на „Сийк Фандуйшън“ ЛЛС в несъстоятелността на „Хил сити АД в условията на оставянето му в сила от страна на въззивния съд, отговаря ли на изискванията, установени в чл. 274, ал.3 от ГПК, при които е допустимо касационното обжалване на въззивното определение? Чл. 613а от ТЗ създава ли пречка по отношение обжалването по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК и по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК? Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който не е въведен. Ответникът синдикът на „Хил сити“ АД Г. Ч. оспорва частната жалба. Счита, че е недопустима, защото съдебният акт бил по искане на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, [населено място], щат Мисури, САЩ, а не по искане на длъжника. С определението си Апелативен съд Варна бил се произнесъл по частна жалба на трето лице, а не на длъжника. Частният жалбоподател упражнявал чужди права. Това правела частната му жалба недопустима. Частният жалбоподател „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, Сейнт Питърс, Тимбъридж Драйв 404, Мисури САЩ, чрез адвокат Р. М. и адв. З. Т. обжалва също определение № 260022 от 13.1.2021 г. по ч.т.д. 509/20 г. Сочи основания за допускане касационно обжалване. Излага обстоятелство, че правото му на съдебна защита е накърнено. Счита ,че правата му съгласно чл. 692 от ТЗ са отчуждени. Излага съображения за накърняване на правата му, които следвало да бъдат защитени на основание чл. 47 от Харта за основните права при защита на свободите, конкретно чл. 63 от ДФЕС. Счита, че въззивният съд не е отчел характера на производството по чл. 692 от ТЗ. Произнасянето на въззивния съд било формално и бланкетно. Излага съображения, че преграждането на упражняването на неговите права е накърнено, а не на длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност. Счита, че формално е приложено ТР 1/2017 г. от 3.12.2018 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Излага съображения за важността на мотивирането на актовете на съда, подкрепяйки ги с практиката на Конституционния съд. Подробни мотиви излага по отношение на невъзможността да получи удовлетворение в производството по несъстоятелност. По тази частна жалба синдикът Г. Д. Ч. е оспорил същата. Посочил е, че не е страна в производството по несъстоятелност, не е бил в нито един момент такъв участник. Излага съображения ,че в този случай актът на Апелативен съд – Варна, не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частните жалби са допустими, подадени срещу акт, който подлежи на обжалване и срещу лица, които са легитимирани да обжалват. Производството е по реда на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал.2 от ГПК, а не чл. 274, ал. 3 от ГПК, както е посочил частният жалбоподател „Хил сити“ АД, доколкото се обжалва определение, с което се прегражда производството по искане на лице, което е оставено без разглеждане. Частната жалба на длъжника „Хил сити“ АД чрез неговия изпълнителен директор е подадена на 08.2.2021 г., след като препис от определението на Апелативен съд Варна му е връчен на 4.2.2020 г. Частната му жалба е подадена на 08.02.2021 г. Частната жалба от другия жалбоподател е подадена на 10.2.2021 г., след като препис от обжалваното определение е връчено на претендиращия кредитор чрез неговите представители на 04.2.2021 г. Частната жалба е подадена на 10.02.2021 г. Двете части жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Лицата са легитимирани да обжалват определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, САЩ, доколкото длъжникът има право на жалба срещу акта, който определя като недопустима посочената частна жалба срещу акт на съда по несъстоятелността, засягащ правата на претендиращ кредитор. С обжалваното в настоящето производство определение от 13.01.2021 г. на Апелативен съд - Варна е оставено без разглеждане като процесуално недопустима подадената от „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС Сейнт Питърс, щат Мисури, САЩ частна жалба против определение на Окръжен съд Добрич и е прекратено производството по делото. Прието е от Апелативен съд - Варна, че частната жалба е недопустима, тъй като дори и да се приеме, че е в срок, тя е насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Позовавайки се на разясненията в т. 6 от ТР 1/17 г. от 03.12.2018 г., относно обжалваемостта на актовете на окръжния съд, постановени в производството по несъстоятелност, била уредена в чл. 613 а и, ал.1 и ал. 3 от ТЗ. В чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ били изброени всички актове, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали било предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред, т.е. не подлежали на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване не били предвидени, обжалваемостта била обусловена от наличието на общи предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 от ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Не били налице посочените предпоставки по отношение на определението на Окръжния съд. Оставянето без разглеждане на искането на „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, [населено място], щат Мисури /САЩ за удостоверяване на неговите парични искове спрямо длъжника, в производството по несъстоятелност на „Хил Сити“ АД, и то извън предвидените за това производство в ТЗ, не въздействало преграждащо по отношение на производството по несъстоятелност, т.е. не била осъществена хипотезата на чл. 274, ал.1 т. 1 от ГПК. Освен това не била налице и хипотезата на чл. 274, ал.1, т. 2 от ГПК. Тези мотиви са обусловили извода на въззивния съд, че частната жалба на „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, [населено място], щат Мисури, е недопустима. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира, че производството по подадените частни жалби се провежда на основание чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Няма произнасяне с акт по съществото, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, от въззивния съд. Поради това неприложима е разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на която е извършено позоваване в частните жалби. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба от „Сийк Фандейшън“ ЛЛС, САЩ чрез адвокат Р. М.. Частната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от определението на Окръжен съд Добрич е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 12.06.2020 г., частната жалба е от 17.06.2020 г., следователно в предвидения в чл. 275, ал.1 от ГПК срок, Апелативен съд Варна е бил сезиран в срок. Определението на Окръжен съд – Добрич е постановено по искане на „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, САЩ, Мисури чрез адвокат М. с изложени съображения за наличие на право на вземане срещу длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност „Хил Сити“ АД и неупражняване на правата му в производството по несъстоятелност от лицето, за което твърди, че е негов агент „Алгебра Логики“ ООО, Р., П.. А посочване на последния като носител на тези вземания в списъците с приети вземания. Твърди, че оттегля агентството учредено от него на „Алгебра логики“ ООО. Излага съображения подробно и прилага изявления и на други лица, включително, „уведомления за трансфер на подчинени права“ от „Хоризонт Ангелов“ ООД, „Ол Сийз България“ ООД, „Ол Сийз пропърти“ ООД, „Черноморски строежи“ ЕООД, „Стар Секюрити“ ООД, „Стар секюрити лимитид“ ООД, Р. И. Р., „Кота енерджи“ АД, „Силвър тръст“ ЕАД, уведомление от „Хил Сити“ АД и др. Съдът по несъстоятелността е приел, че е съставен списък с приети вземания на длъжника като в този списък по чл. 685 от ТЗ, дружеството „Алгебра логики“ ООО, Р. е заявило и по делото били приети вземания към длъжника в размерите, посочени в списъка с приети вземания стр. 567 по делото. Кредиторът бил се легитимирал, не като агент на „Сийк фаундейшън ЛЛС“, САЩ, а в качеството на самостоятелно юридическо лице и не като представител на „Сийк фаундейшън“, ЛЛС. Впоследствие била настъпила промяна, на основание договори за цесия, с които „Алгебра логики“ ООО било цедирало вземанията си на НПТ „Флориан комерс“, а част от тях от последния на „Инова инвест“. При изготвяне на списъците били отразени тези промени. В съставените от синдиците списъци, молителят не бил посочен като кредитор. Нямало доказателства по делото, от които да се установи, че „Алгебра логики“ ООО е агент на дружеството-молител, нито с какви права и задължения е оторизиран и по силата на какъв договор. Изхождайки от същността на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел, че при неприемане на вземането, по начина, по който е предявено, кредиторът има предвидена защита по реда на чл. 694 от ТЗ. Прието е, че липсва оспорване на вземането на „Алгебра логики“ ООО, нито като агент на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС. Прието е, че списъците са придобили стабилитет. Предвид това, синдиците били в правомощията си да преценят всички трансформации на приети вземания. Подаденото искане било недопустимо и следвало да се остави без разглеждане. Предвид изхода по спора, оставено без разглеждане искане, с частна жалба срещу този акт, е бил сезиран Апелативен съд Варна, на основание чл. 274, ал.2 от ГПК. В случая, въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба е приел, че актът, постановен от окръжния съд не е преграждащ по отношение на производството по несъстоятелност, както и не е предвиден за обжалване и не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Поради това е приел за недопустима частната жалба и я е оставил без разглеждане. Тези изводи на въззивния съд са несъответни на закона. При така очертаните данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че определението е неправилно. Налице е открито производство по несъстоятелност. Към това производство, субсидиарно на основание чл. 621 от ТЗ се прилагат правилата на ГПК. В т. 6 от Тълкувателно решение 1/3.12.2018 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че обжалваемостта на съдебните актове е предмет на изрична регламентация с императивни правни норми. Относно актовете, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържат разпоредбите на чл. 613 а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Като изрично са изброени актовете, които могат да се обжалват по общия ред на ГПК. За всички останали актове е предвидено, че могат да се обжалват само пред съответния апелативен съд. Разяснението относно предвиденото от законодателя обжалване на актовете, в производството по несъстоятелност, не е приложено правилно от въззивния съд. Посочено бе, че е налице сезиране на съда с изложение и искане, свързано с определяне на кредиторите, имащи право да участват в разпределение на имуществото, по реда, предвиден в Търговския закон. Действително първоинстанционният съд, правилно е приел, че е налице компетентност на синдиците, да се произнасят по съставяне на списъците с кредиторите, вземанията и привилегиите на вземанията, за удовлетворяване. В случая, изложените от третото за производството лице, „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, САЩ, обстоятелства и искане се отнасят до приемане на вземане на този синдик, респ. изменение на списъка с приети вземания чрез оспорване участието на „Алгебра логики“ ООД с твърдение, че вместо този кредитор, трябва да участва молителят, тъй като вземанията спрямо длъжника му принадлежат, а „Алгебра логики“ ООД бил само агент, т.е. представител на молителя. Всички искания в производството по несъстоятелност се подават до съда. Съдът следва да прецени изложените обстоятелства и искането и когато то е редовно, да го изпрати на синдика за произнасяне съобразно правомощията му, предвидени в чл. 658, ал.1, т. 10 от ТЗ и чл. 689 и чл. 695 от ТЗ. В случай, че искането е неясно, съдът има правомощия да установи действителните обстоятелства и искане, с които е сезиран и след това да го изпрати на синдика за произнасяне. При получаване на искането, синдикът, следва да прецени същото и ако установи, че срокът по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ не е спазен, или че не са налице основанията за включване в списъка с приети вземания или изменение на списък с приети вземания, синдикът следва да се произнесе като съответно не включи претендиращото лице, респ. включи лицето. В този случай, в зависимост от произнасянето на синдика и включване на вземането в списъка с приети вземания, респ. неприети вземания, претендиращият кредитор, респ. друг кредитор, може да оспори вземането с възражение по реда на чл. 690 от ТЗ. Тогава съдът по несъстоятелността е компетентен да се произнесе като обсъди възраженията на посочените лица. След произнасяне на съда по несъстоятелността, в зависимост от същото, е налице и правната възможност за предявяване на искове по чл. 694 от ТЗ за установяване съществуване на вземането, което не е прието, респ. оспорване на прието вземане. Този ред следва да се приложи и в случаи, когато се предявяване вземане след сроковете, предвидени в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Именно с цел преценка спазване на сроковете. Този ред следва да се приложи и в случай, че се твърди смяна на кредитора с посочване на основанието за това. Поради изложеното следва да се приеме, че винаги ,когато кредитор твърди, че следва да участва в производството по несъстоятелност, редът е така както е посочено. Така в настоящия случай, съдът е сезиран с искане на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, САЩ. Това искане не е разгледано от съда по несъстоятелността. Следователно определението на този съд е преграждащо по отношение на искането на този кредитор. Разясненията по приложението на чл. 613 а от ТЗ, така както са формулирани в посоченото по-горе тълкувателно решение, не изключват приложението на правилото на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК. Действително, няма предвиден изричен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Но доколкото молителят твърди, че е кредитор и е следвало да бъде включен в списъците с приети вземания и един от кредиторите е действал като негов представител, той отправя искане до съда по несъстоятелността, което е от компетентност на синдика. Постановеният акт на съда по несъстоятелността е преграждащ по отношение на това искане. Той действително не е преграждащ по отношение на производството по несъстоятелност, както е приел въззивният съд в обжалваното определение, но е преграждащ по отношение искането на лицето, изложило твърдения, че е кредитор. Ето защо не е акт, който не подлежи на обжалване. От друга страна, актът, постановен от първоинстанционния съд, с което искането е оставено без разглеждане, отново е преграждащ и на основание чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд, в случая Апелативен съд – Варна дължи произнасяне по същество на частната жалба с отговор за това, налице ли е право на сезиране на съда по несъстоятелността. В този случай, въззивният съд дължи произнасяне по същество на искането, на основание чл. 621 от ТЗ вр чл. 278, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд в този случай, не може да произнесе отново преграждащо определение. Ето защо постановявайки, че не следва да се разглежда частна жалба срещу акт за без разглеждане на искане, въззивният съд е постановил определението си в нарушение на чл. 621 от ТЗ вр. чл. 278, ал. 2 от ГПК. Този извод обуславя постановяване на определението при допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд. Поради това определението на Апелативен съд Варна следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне съобразно указанията в настоящето определение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение