Решение № 3777 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11580/2025 г.
ВАССедмо отделение03.04.2026 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7837 от 11 септември 2025 год. постановено по адм. дело № 1448/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив и вместо него постановява: ОБЯВЯВА за нищожно решение № 137 от 02 август 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати в полза на Община Асеновград разноски по делото в размер на 797,80 евро. (седемстотин деветдесет и седем евро и осемдесет евро цента). РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Асеновград срещу решение № 7837 от 11 септември 2025 год. постановено по адм. дело № 1448/2025 год. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение №137 от 02 август 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021 год. – 2027 год., с което на бенефициера община Асеновград е определена финансова корекция в общ размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2014 год. - 2020 год. разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) от договор № 7 от 28 май 2024 год. с „Бългериан лайв мюзик“ ЕООД на стойност 325 080 лева без ДДС, с предмет: „Провеждане на информационна кампания за населението в община Асеновград в рамките на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Асеновград“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021 год. - 2027 год. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е възприел фактите и събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, с оглед на което е формирал неправилни изводи относно валидността на издадения административен акт, както и относно приложението на материалния закон. Излага аргументи за липса на установените от органа нарушения, съответно за неосъществен състав на описаната в акта нередност и липса на основание за определяне на финансова корекция. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, като касационната инстанция отмени административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмена молба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение над установените минимални размери. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община Асеновград срещу решение № 137 от 02 август 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год., с което на бенефициера община Асеновград е определена финансова корекция в общ размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2014 год. - 2020 год. разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1, ал.2 ЗУСЕФСУ от договор № 7 от 28 май 2024 год. с „Бългериан лайв мюзик“ ЕООД на стойност 325 080 лева без ДДС, с предмет: „Провеждане на информационна кампания за населението в община Асеновград в рамките на проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Асеновград“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021 год. - 2027 год. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Крайният извод на съда е за законосъобразност на акта, поради което съдът е постановил решение за отхвърляне на жалбата. Обжалваното решение на съда е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, когато административният акт е в писмена форма, той съдържа подпис на лицето издало акта с означение на длъжността му. В конкретния случай, както е прието и в решение № 7380 от 04 юли 2025 год. по адм. дело 2142/2025 год. по описа на ВАС, седмо отделение, постановено при първото касационно производство, издател на процесния административния акт - решение № 137 от 02 август 2024 год., с което се определя финансова корекция на община Асеновград е ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год. Процесният административен акт обаче е подписан с квалифициран електронен подпис от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“. Следва да се има предвид, че между Оперативна програма „Околна среда“ и Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год. не е налице идентичност, поради което липсва идентичност и в управляващите им органи, независимо от възможността за определяне на едно и също лице за управляващ орган за различни оперативни програми (чл. 9, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление). В тази връзка настоящият съдебен състав установява, че с процесния административен акт - решение № 137 от 02 август 2024 год. е упражнено властническо правомощие на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год., но решението не носи неговия подпис, а този на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, което представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. На следващо място, настоящият съдебен състав установява, че в разпоредителна част на административният акт е определена финансова корекция в общ размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране по ПОС 2014 год. - 2020 год. разходи. Съдът намира, че ръководителят на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. - 2027 год. няма правомощие да определя финансова корекция върху разходи по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 год. – 2020 год., която както вече бе посочено е различна оперативна програма. В настоящият случай не би могъл да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че посочването в решението на двете програми – ОПОС 2014 год. - 2020 год. и ПОС 2021 год. – 2027 год. представлява неточности и очевидни фактически грешки, които не влияят върху формираното от органа волеизявление. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав отчита факта, че процесното решение е издадено от името на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год., с него е упражнено правомощие да бъде определена финансова корекция по Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год., но самите разходи, върху които се определя корекцията са посочени, като такива признати за допустими за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 год. – 2020 год., както и подписът на самият акт е поставен от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното решение № 137 от 02 август 2024 год., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. - 2027 год. не представлява валиден административен акт и като такъв следва да бъде обявен за нищожен ( в този смисъл решение № 889 от 26 януари 2023 год. по адм. дело № 7077/2021 год., VІІ отд. на ВАС; решение № 4271 от 05 май 2022 год. по адм. дело № 10570/2021 год., VІІ отд. на ВАС и др). С оглед на гореизложеното решение № 7837 от 11 септември 2025 г. постановено по адм. дело № 1448/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да бъде обявена нищожността на решение № 137 от 02 август 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021 год. – 2027 год. При констатиране на този порок на съдебното решение, свързан с констатираната нищожност на оспорвания административен акт, съдът счита за безпредметно обсъждане на останалите доводи на касатора. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е основателна и Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал акта, следва да бъде осъдено да заплати на община Асеновград разноски в размер на 797,80 евро, представляващи заплатените държавни такси за образуваните съдебни производства по адм. дело 1884/2024 год. по описа на Административен съд гр. Пловдив, адм. дело 2142/2025 год. по описа на Върховен административен съд и настоящото адм. дело 11580/2025 год. по описа на Върховен административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 222, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 1, ал. 2
- чл. 208
- чл. 9, ал. 2