Определение № 202 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 2156/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43, т.3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 06.11.2013г. на председателя на ОС гр. Ловеч, с което е прекратено съдебното производство по внчд № 360/13 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че направените самоотводи на дванадесет от съдиите в Окръжния съд не са добре мотивирани, поради което искането за промяна на подсъдността следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: В ОС Ловеч е образувано внчд № 360/13г. по подадена жалба от Н. И. Ч. срещу определение № 67/02.08.2013г. по нчд № 59/13г. на РС гр. Троян, с което било потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 437/12г. на РУП гр. Троян. Дванадесет от съдиите в окръжния съд са се отвели от разглеждането на делото, предвид обстоятелството, че предмет на досъдебното производство са били заключенията на експерти, назначавани като вещи лица в района на окръжния съд Ловеч. Останалите двама съдии са недостатъчни за формирането на съдебен състав. Невъзможността да се образува състав във въззивния съд е обусловила необходимост от прекратяване на производството по цитираното дело и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за изпращане на делото в друг еднакъв по степен окръжен съд, тъй като съдът, на който делото е подсъдно като въззивна инстанция, не може да образува състав. Отводът на съдията от разглеждане на делото представлява едностранно волеизявление, което не подлежи на проверка за основателност от касационната инстанция. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Ловешки окръжен съд. Ето защо ВКС намери, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд гр. Плевен. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,