Определение № 4324 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4536/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ 262613 от 27.10.2022г. на Н. Н. А., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез адв. Н. К.,назначен за негов особен представител. В същата се поддържа, че се иска отмяна на решение на Пазарджишки районен съд №1003 от 09.07.2018г., постановено по гр.д.№4941/2018г., което е потвърдено с решение № 408/08.11.2019г по в. гр.дело № 699/2019г.на Окръжен съд-Пазарджик. Като краен резултат с влязлото в сила на 10.11.2020г. решение е отхвърлен иск на молителя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неблагоприятно третиране, пряка и непряка дискриминация по лично положение на ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“, тъй като за периода 14.04.2014г-04.07.2018г на прозореца на килията на ищеца, настанен в Зона за повишена сигурност на затвора в [населено място], е имало поставена решетка и мрежа, която препятствала въздухообмена в килията и правела сянка. Молителят излага твърдение, че са налице нови обстоятелства и ново доказателство със съществено значение за изхода на спора. Като ново доказателство сочи Решение №14 от 10.11.1992г. по к.д.№14/1992г. на Конституционния съд на РБългария, а като нови обстоятелства сочи критериите за дискриминация по чл.6, ал.2 от КРБ, които разбрал от тълкувателното решение на конституционния съд. Поддържа, че за последните е научил на 27.07.2022г., когато е получил в рамките на друго съдебно производство –в.гр.д.№181/2022г. на ОС Пазарджик, разпореждане №673 от 19.07.2022г. Излага подробни доводи и по същество на правния спор, в подкрепа на твърдението си, че е бил дискриминиран, тъй като е бил с белезници, пранги и пояс на кръста в съдебната зала, а самото дело е разгледано от предубеден състав. Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“в писмен отговор, подаден чрез мл.юрисконсулт Р., оспорва молбата като неоснователна. Съдът намира, че подадената молба е допустима. Действително извънинстанционния контрол по глава ХХІV ГПК е приложим само по отношение на влязло в сила решение. Първоинстанционно решение, което е било обжалвано и потвърдено от въззивен съд, не влиза в сила. Влиза в сила само въззивното решение (чл. 296, т. 3 ГПК), тъй като то разрешава спора по същество. В този случай на отмяна подлежи въззивното, но не и първоинстанционното решение. Същевременно съдът е този, който квалифицира искането на молителя на основание обстоятелствената част на молбата за отмяна и заявеното искане. В случая съдът приема, че предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърден актът на първата инстанция. Молбата за отмяна е редовна и подадена в срок с оглед твърдяната от молителя дата, на която е узнал за новите обстоятелства и доказателства. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1. Като съобрази твърдението на молителя, липсата на оспорване на тази дата от страна на ответника по молбата за отмяна, както и липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаване, съдът приема, че считано от тази дата 27.07.2022г. тримесечният срок изтича на 27.10.2022г. На тази дата, преди изтичане на преклузивния срок, е заведена молбата за отмяна в деловодството на първоинстанционния съд, чрез който е подадена. Предвид това се обосновава извод, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Останалите доводи на страните са по основателността на молбата и следва да бъдат обсъдени в акта на съда, с който се произнася по същество. Приложеното към молбата за отмяна доказателство следва да се приеме. Воден от горното съдът