Определение № 47 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2021 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба подадена от С. М. М. срещу определение № 2240 от 24.06.2021г. постановено по гр.д. № 3732/2020г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която съдът е счел за основателно предявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е редуцирал размера му от заплатените 2800лв. на 600лв. Жалбоподателката намира определението за незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че размерът на заплатеното възнаграждение не е прекомерно висок, а напротив - по-нисък е от минималния по чл. 7, ал.4 от Наредбата. Според цитираната норма по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Твърди се, че искът за делба на вилната сграда е с цена 219 274лв. и интересът на жалбоподателката е половината от посочената стойност или 109 637 лв. С оглед на това минималното адвокатско възнаграждение е 3530лв. По отношение на движимите вещи, предмет на делбата, материален интерес по делото не удостоверен. Твърди се, че извършеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неправилно. Ответникът по частната жалба З. И. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по делото е по иск за делба във фазата по допускането. Спорът пред въззивната инстанция е относно участието на З. П. в делбата на триетажната еднофамилна вилна сграда, допусната до делба само между съделителите С. М. и Я. П., както и относно включването в делбата на четири движими вещи, представляващи козметични машини. Въззивната жалба е подадена от З. П.. С въззивното решение на Варненски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното, с което искът за делба на вилната сграда е отхвърлен спрямо З. П., отхвърлено е и неговото искане за делба на четирите движими вещи. С въззивното решение разноски не са присъдени. По искане на въззиваемата С. М. Варненски окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК е постановил сега обжалваното определение № 2240 от 24.06.2021г., с което е допълнил решението като е осъдил З. И. П. да заплати на С. М. М. 600 лв. разноски за въззивната инстанция. В мотивите на съда е прието, че заплатеното от С. М. адвокатско възнаграждение е 2800лв., но то е прекомерно /възражение за това е наведено от З. П./. Поради това, като е съобразил обема на извършените процесуални действия пред въззивната инстанция, съдът е приел, че следва да редуцира дължимото възнаграждение до минималното такова по чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 600лв. Съобразявайки горните обстоятелства, настоящият състав приема частната жалба за неоснователна. Извършеното от въззивния съд намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност е обосновано с обема на извършените пред въззивния съд процесуални действия. Видно, че производството е приключило с провеждане на едно открито заседание пред окръжния съд, в което са представени и приети писмени доказателства от въззивника, по които пълномощникът на С. М. е изразил становище. С оглед на това не може да се приеме, че спорът, разгледан от въззивния съд, се отличава с фактическа и правна сложност, поради което намаляването на адвокатското възнаграждение до размер на минималното е оправдано. Предвид горното частната жалба следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.