Определение № 2540 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2165/2024 г.

Подадена е молба от ответника по касация „Метро плюс“ ООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1349 от 02.05.2025 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 4000 лв. Ответникът по молбата – „А1 България“ ЕАД, [населено място] – счита същата за преклудирана, респ. за неоснователна, а в условията на евентуалност заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – оставяне без разглеждане като недопустима на подадената от „А1 България“ ЕАД касационна жалба срещу решение № 421 от 27.06.2024 г. по в. т. д. № 351/2024 г. на Софийски апелативен съд, искането на ответника по касационната жалба „Метро плюс“ ООД за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 4000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на дружеството. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 26.09.2024 г. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С оглед предмета на спора – искове за заплащане на месечни такси за ползване на мобилни услуги и неустойки за неизпълнение на сключения между страните договор, делото не е с фактическа и правна сложност. Поради това и като се отчете обстоятелството, че осъществената от пълномощника на ответника по касация правна помощ се изчерпва в подаване на писмен отговор, без процесуално представителство в съдебно заседание, заплатеното му адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. се явява прекомерно. Съответстващо на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената правна помощ е сумата 2000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК