Решение № 4093 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 461/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „ Дева Мария“ ЕООД със седалище и адрес гр.Бургас против Решение № 9484/04.11.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело №1533/2025 година, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25-969-7/07.08.2025 година,издадена от Директора на РЗОК Бургас за сумата от 1247,40лв и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което е било постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, всички относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.В с.з не се представлява. Ответникът – Директор на РЗОК-Бургас не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25-969-7/07.08.2025 година,издадена от Директора на РЗОК Бургас по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, с която УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД по индивидуален договор с НЗОК № 020903/24.10.2023 г., е бил задължен да възстанови сумата 1247,40лв за един брой случай на пациента Т. Ж. по КП № 017.1 при условията на чл.386 ал. 1 от НРД за медицински дейности 2023-2025г. С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед № РД-25-969/04.06.2025 г. на директор РЗОК-Бургас, с която по реда на чл. 72 и сл. ЗЗО е било възложено на компетентните длъжностни лица да извършат проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД относно контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична помощ.За резултатите на извършената проверка е съставен протокол № 991/30.06.2025г и протокол за неоснователно получени суми № 1097/30.06.2025г. В протокола са описани констатациите при проверката по подробно посочената история на заболяването на пациента Ж.,който е здравно осигурено лице и в проверяваните ИЗ се установява ,че е налице нарушение по чл.386 ал.1 НРД МД 2023-2025г. От страна на лечебното заведение е постъпило възражение в срока по чл.76а ал.2 ЗЗО.Не е био възможно сформирането на арбитражна комисия. Въз основа на горното директорът на РЗОК Бургас е постановил оспорената в първоинстанционното производство покана № РД-25-969-7/07.08.2025г. В мотивите на акта е прието, че има установени нарушения на нормативните правила от ЗЗО и НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., като органът се позовава на констатациите от протокола за проверка. С решението си АС-Бургас по адм. дело № 1533/2025г е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против процесната писмена покана досежно отчетената дейност на лечебното заведение спрямо пациента Т. Ж., като е приел,че в алгоритъма на КП № 20.1 е предвидено,че в рамките на 30 дни от дехоспитализирането по предходната КП в едно и също лечебно заведение на едно и също здравно осигурено лице,когато се отчитат КП № 17.1 и № 20.1,НЗОК заплаща само КП № 20.1,при условие,че са спазени изискванията за завършена КП. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърли жалбата против процесната писмена покана. Според настоящия състава на Върховния административен съд,правилни са изводите на АС-Бургас за наличието на фактическия състав на разпоредбите на чл. 386, ал. 1, от НРД за МД за 2023-2025 г. Разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 год. предвижда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Така цитирана уредбата налага извода, че не се заплаща лечение, което е извършено в нарушение на правилата на медицинското обслужване съгласно НРД, индивидуалния договор и Закона, което нарушение се предполага в наложилия се кратък срок на повторна хоспитализация по същата КП. За целта следва да се извърши и проверка на двете хоспитализации, за да се установи къде е извършено нарушението. Ако не се установи нарушение и при двете хоспитализации, правната и медицинската логика налага извода, че е имало нужда от двете хоспитализации като адекватно медицинско обслужване на здравно осигурено лице, за което се дължи заплащане от НЗОК за извършеното лечение. Правната норма изисква да не се заплаща лечение, извършено при неспазване на правилата на медицинското обслужване съгласно НРД, индивидуалния договор и закона, като се предполага, че е проведено некачествено лечение с оглед наложилата се в кратък срок повторна хоспитализация по същата КП. Безспорно е, че спрямо пациента Т. Ж. е била извършена в периода 12-13.05.2025г хоспитализация по КП № 17.1 „ интервенционално лечение и свързани с него катеризации при сърдечно съдови заболявания при лица над 18 год“ с ИЗ № 8902.В последствие пациентът Ж. е бил хоспитализиран отново на дата 20.05.2025г по КП № 20.1 „ интервенционално лечение и свързани с него диагностични катеризации при сърдечно съдови заболявания при лица над 18 год“ с ИЗ № 9422.В тази насока неоспорени остават констатациите на проверяващите длъжностни лица от РЗОК-Бургас,че по отношение на КП №20.1 са спазени минималния болничен престой,изпълнени са задължителните процедури за завършена КП и индикациите за хоспитализация и дехоспитализация,поради което и нормативно са налице изискванията за заплащане на лечението на ЗОЛ единствено по тази КП,доколкото се установява нарушение на изискването на чл.386 ал.1 НРД за минимален срок от 30 дни след дехоспитализацията по предходната КП № 17.1 на едно и също ЗОЛ в едно и също лечебно заведение. Ето защо и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице неправилно документирана медицинска дейност по относимата КП, което влияе пряко на изплащаните суми за определените в НРД МД медицински дейности. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на поканата за връщане на неоснователно получени суми. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. При правилно установени фактически обстоятелства,изводите на състава на АС Бургас за наличието на нарушение на материалния закон се явяват обосновани. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо АПК Върховен административен съд Първи състав на Шесто отделение