Решение № 10232 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2009 г.
ВАСI отделение31.07.2009 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
Отменя решение № 733/20.10.08 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2180/08 г. и постановява, Отхвърля жалбата, подадена от ЕТ "Елисавета Филчева", гр. Петрич срещу РА № 1/37/1/21.01.08 г. издаден от началник отдел "Последващ контрол" в Митница Кулата при РМД-София на Агенция "Митници" в частта му потвърдена с решение № 4408/0036/08 г. издадено от директор на РМД-София, а именно относно допълнително начисления акциз в размер на 35 860 лв. за периода м. 11.2007 г. и лихва в размер на 86, 76 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10232 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", РМД-София против решение № 733/20.10.08 г. постановено по адм. д. № 2180/08 г. С обжалваното решение, по жалба на ЕТ "Елисавета Филчева", гр. Петрич е отменен в обжалваната му пред съда част, РА № 1/37/1/21.01.08 г. издаден от началник отдел "Последващ контрол" в Митница Кулата при РМД-София на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касация- ЕТ "Елисавета Филчева", гр. Петрич чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата с искане за отхвърлянето и, и потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 1/37/1/21.01.08 г. издаден от началник отдел "Последващ контрол" при Митница Кулата в частта му, потвърдена с решение № 4408/0036/08 г. издадено от директор на РМД-София, а именно относно допълнително начисления акциз в размер на 35 860 лв. и лихвата за забава върху тази сума. С РД към РА е констатирано, че ревизираният субект извършва производство, бутилиране и продажба на високоалкохолни напитки и вина и е притежател на лиценз № 262/29.09.06 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. Ревизията е извършена по Закона за акцизите и данъчните складове за периода - 01.07.06 г. - 30.11.07 г. Констатирано е, че дейностите, които ще се осъществяват в склада са ферментация, купражиране, бутилиране, поставяне на бандероли, съхранение и реализация на алкохол и алкохолни напитки, които са вина, мускатова спиртна напитка, анасонова напитка, водка и спирт. При ревизията за м. 11.07 г. при сравняване на резултатите от проверката за складова наличност на анетол, захар, есенция и изосуит извършена от ревизиращите органи към 31.10.07 г. и крайните салда по сметка 3021 - "Склад основни материали" за посочените суровини, а така също и при отчитане на произведените количества "Анасонова спиртна напитка" 40 об. % и разходната норма на суровини съгласно техническата спецификация за тази напитка, ревизиращите органи са установили, че към датата на проверката са установили несъответствия между наличностите от посочените суровини и осчетоводяванията по салдото на сметка 3021. Установена е липса на суровини- анатол, захар, есенция и изосуит. Установено е и неосчетоводяване на фактура за закупено количество анатол от "Българска роза"- Карлово. При тези данни, данъчната облагаема основа по ЗАДС за периода - м. 11.07 г. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е прието наличие на хипотезата на т. 2 и 4 от ал. 1 на посочения член. На база на липсващото количество анетол и неосчетоводеното количество от тази суровина по фактурата от "Българска роза"- Карлово и с оглед техническата спецификация за производството на "Анасонова спиртна напитка" е направен извод, че през този месец е произведена и освободена за потребление "анасонова спиртна напитка" 40 об. % в размер на 8 150 л., за който възниква задължение за заплащане на акциз. На осн. чл. 28, т. 5 и чл. 31, т. 5 от ЗАДС е определен като дължим акциз в размер на 35 860 лв. и лихва в размер на 86, 76 лв. Административният съд е приел, че законосъобразно, ревизията за този период е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, но е преценил, че при извършването и не било констатирано освобождаване за потребление на акцизни стоки, а е констатирано липсващо и неосчетоводено количество анетол, което не е акцизна стока, поради което и потреблението и е необлагаемо. По тези съображения РА в обжалваната му част е отменен от административния съд. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е постановено в резултат на необосновани и неправилни изводи. Неправилно съдът е приел, че е обложено с акциз потреблението на анетола. Липсващия анетол е използван от ревизиращите органи единствено като база за изчисляване на произведената и реализирана акцизна стока, каквато е анасоновата спиртна напитка с 40%. С РА е определен допълнително акциз за изведените от склада количества "анасонова спиртна напитка" с 40% алкохолно съдържание. Решението е необосновано и това наляга отмяната му. По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция преценява жалбата срещу обжалваната част от РА като неоснователна. Правилно за м. 11.07 г. е приложен, реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е установена неизрядност в счетоводната отчетност на ревизираното лице, водеща до невъзможност за установяването на основата за данъчно облагане. Установено е с РД към РА, че към м. 11.07 г. са налице осчетоводени наличности от анетол, захар и есенция по сметка 3021 - склад в количества значително по-големи от установените складови наличности. При изискване на документи от ревизирания субект в хода на ревизията, преди изготвянето на РД, той не е представил документи за влагане на тези материали в производството или за реализацията им по друг начин. С възражението си срещу РД, ревизираният субект оспорва предположението на ревизиращия екип, че от липсващите суровини е произведена "анасонова спиртна напитка", като навежда доводи за бракуване на голяма част от установеното липсващо количество анетол и продажба на останалото. Към възражението си представя протокол за брак и разписки за получени стоково- материални ценности. Възражението не се уважава, като с РА се приема, че протоколът за брак не е отразен в счетоводството на ревизирания субект, а стоковите разписки не са придружени с фискален бон съгласно Наредба № Н-18/13.12.06 г. По констатациите на ревизиращите органи за установените осчетоводявания на въпросните материали и установените налични количества в склада към момента на проверката от ревизиращите органи не се спори между страните. Спорно е предположението, направено от ревизиращите органи, че установените липси са реализирани в производството на алкохолна напитка, която е изведена от склада. Тезата на жалбоподателя е, че спиртната напитка не е произведена, а липсващият анатол е бракуван в по-голямата си част, а другата е реализирана чрез продажба на физически лица. По отношение на липсващите количества захар, твърденията са, че захарта е давана на консигнация. Твърдяло се е също така, че осчетоводяването на тези операции е ставало по-късно. Според настоящия съдебен състав, тезата на жалбоподателя е недоказана. Този извод е резултат от съвкупната преценка на представените по делото доказателства и установените обстоятелства. Установено е по делото, че в хода на ревизията, преди изготвянето на РД на жалбоподателя са искани документи включително и такива за реализацията на материалите. Такива доказателства в онзи момент, ревизираният субект не е представил. Протоколаът за брак и стоковите разписки, съответно приходните касови ордери към тях са представени едва с възражението срещу РД. Това поведение на ревизирания субект веднага буди съмнение относно автентичността на представените документи, което рефлектира върху доказателствената им стойност. В хода на обжалването на РА по административен ред, жалбоподателят представя и извлечения от счетоводни документи с твърдения, че протокола за брак и продажбите на анетол на физически лица са осчетоводени. Тези извлечения от счетоводни документи не са достатъчни да обосноват извод за редовното осчетоводяване на брака и продажбите. При наличие на констатации в РА за нередовно водено счетоводство от жалбоподателя и извършване на ревизията на това основание, за спорния период по реда на чл. 122 от ДОПК, подходящото доказателствено средство за установяване на редовното осчетоводяване на тези събития е било съдебно- счетоводна експертиза, която да изгради констатациите си след непосредствена проверка в счетоводството на ревизирания субект и даде заключение за редовността му. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да събере подобно заключение като доказателство по делото. По тези съображения, съдът преценява, че тезата на жалбоподателя е недоказана, тъй като не се установи по категоричен начин и с подходящите доказателствени средства действителното осъществяване на брака и продажбите на анетол, а така също и редовното им осчетоводяване на тези счетоводни събития при ревизирания субект. В този смисъл следва да се приеме за обосновано и основателно предположението на ревизиращите органи, че липсващата суровина - анетол е вложена в производството и реализацията на анасонова спиртна напитка върху която не е начислен, съответно заплатен акциз. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗАДС вр. с чл. 9, т. 2 от същия закон, анасоновата спиртна напитка с действително алкохолно съдържание 40 об. % е акцизна стока. Жалбоподателят в качеството му на лицензиран складодържател и лице, регистрирано по ЗАДС е дължал облагане на произведената алкохолна напитка при освобождаването и за потребление, което е станало при извеждането и от данъчния склад (чл. 19, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС). След като не е изпълнил задължението си за начисляване на акциз върху изведения от склада алкохол в установеното с РА количество, законосъобразно акциз е начислен с РА по начина и в размерите, съгласно чл. 28, т. 5 вр. с чл. 31, т. 5 от ЗАДС. С оглед гореизложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в оспорената част се отхвърли като недоказана и неоснователна. Ответникът по спора не е заявил претенция за разноски, поради което такива не се обсъждат. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд