Определение № 1791 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 966/2024 г.

Производството е по чл. 95 ГПК. Образувано е по молба за предоставяне на правна помощ, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 12326/02.02.2024 г., подадена от П. Ж. П., срещу разпореждане № 1393/18.01.2024 г. по гр. д. № 9674/2022 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателя молба за отмяна вх. № 14813/17.11.2023 г. на влязло в сила определение № 3085/18.10.2023 г. по гр.д. № 4148/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о. След като прецени искането, съдът намира, че настоящата молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. Нормата на чл. 24 от Закона за правната помощ изрично регламентира три отделни хипотези, изключващи предоставянето на правна помощ. Преценката за наличието на някоя от тях е предоставена на съда и в случая, настоящият съдебен състав счита, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Този извод следва както от вида и характера на производството, във връзка с което е обоснована нуждата от правна помощ с назначаване на процесуален представител, а именно: обжалване на разпореждане, с което е върната подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила определение № 3085/18.10.2023 г. по гр.д. № 4148/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о., при предоставена възможност и неотстранени своевременно конкретно посочени нередовности, така и от обхвата на процесуалните възможности, с които страната разполага. В случая молителят не е доволен от разпореждането на СГС. Проверката за неговата законосъобразност, при постъпила частна жалба, каквато в случая е депозирана, се извършва по служебни критерии. В производството по обжалване, съдебният състав на ВКС, който се произнася по вече подадената частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК не е обвързан от наведените с нея оплаквания /т.е. нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в това частно производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ/, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на разпореждането – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение