Определение № 92 от 20.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 146/2025 г.

Производството е образувано по чл. 44 ал. 1 от НПК. С разпореждане № 1427/ 30.01.2025 г. на съдията - докладчик по ч.н.д. № 648 по описа на СРС за 2025г. - НО, 102 състав, производството по същото е прекратено и делото изпратено във ВКС за произнасяне по компетентност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди данните по делото, установи следното: По молба от Б. А. К. за групиране на наказания, подадена до СГС - вх. № 764/ 6.01.2025 г. в същия съд било образувано ч.н.д. № 97 по описа за 2025г. В молбата, К. посочил, че с протоколно определение от 5.12.2024 г. по н.д. №1304 / 2022г. на СпНС (закрит) е било одобрено споразумение, по силата на което е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при строг режим. Посочил е също така, че „до момента на постановяване на тази присъда“ е имал предходни четири осъждани, също по силата на одобрени споразумения, като подробно са посочени делата и датите на одобряване на споразуменията по тях - и четирите - по описа на РС София. Съдията - докладчик от СГС изискал актуално свидетелство за съдимост, видно от което към 8.01.2025г. в същото са отразени само четирите осъждания на молителя по одобрените споразумения от РС София. На това основание, с разпореждане от същата дата – 08.01.2025г. съдията - докладчик в СГС прекратил производството по делото и го изпратил на РС София по компетентност, мотивирайки се с нормата на чл.39, ал.1 от НПК, като посочил в разпореждането си, че СРС е не само последният съд, постановил осъдителните съдебни актове по отношение на молителя, но и единствен такъв. От своя страна съдията - докладчик при образуваното в РС София ч.н.д. № 648/2025г. изискал актуално свидетелство за съдимост на молителя, в което към 20.01.2025 г. информацията за осъжданията на последния се е изчерпвала отново с актовете на СРС. С нарочно писмо – изх.№ 6728/20.01.2025 г. на РС София е изискан от СГС заверен препис от споразумение по н.о.х.д. № 1304/ 2024 г. и такъв е постъпил своевременно. Мотивиран от съдържащите се в приложеното споразумение данни за осъждане на молителя, което е последно по смисъла на чл.39, ал.1 от НПК, с горепосоченото разпореждане, съдията докладчик от СРС прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност, като изпратил делото на ВКС за упражняване правомощията му по чл.44, ал.1 от НПК. При така изложеното настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за произнасяне по този ред и неправилно е бил сезиран с искане за решаване на спор, какъвто всъщност не е възникнал. Основанието по чл.44, ал.1 от НПК предполага различие в преценката за компетентността между два спорещи съда, направена обаче на базата на една и съща фактическа и правна основа. В случая, видно от съображенията на съдията – докладчик при СГС няма спор по въпроса за компетентния съд и правната норма, която го определя – чл.39, ал.1 от НПК, а именно, че това е съдът постановил последния влязъл в сила съдебен акт. Обстоятелството, че в свидетелството за съдимост не е било отразено осъждането по споразумение по н.д. № 1304/ 2022 г. е ирелевантно към валидността на акта. Без значение причините, поради които е допуснат съществения пропуск осъждането по посоченото споразумение на СпНС (закрит) да не бъде своевременно отразено в свидетелството му за съдимост, то несъмнено е в правния мир и препис от същото е приложен по делото, респективно подлежи на преценка и обсъждане в контекста на предмета на делото, образувано по молбата на К. за определяне на общо наказание измежду наложените му с влезлите в сила определения за одобряване на споразумения.. След като са били налице нови данни, които не са отчетени от съдията докладчик в СГС към момента на произнасянето му с разпореждането, с което е изпратил делото на СРС по компетентност, то и липсва същински спор относно компетентния да разгледа делото съд. В хипотезата на чл.42, ал.2 от НПК съдията докладчик от РС София е следвало да изпрати делото на СГС, който от своя страна, ако счете при новите данни, че не е компетентен, би могъл да повдигне спор за подсъдност. Ето защо, към настоящия момент не са налице основания за намеса на ВКС по реда на чл.44,ал.1 от НПК. Отправеното от съдията - докладчик по ч.н.д. № 648/2025 г. искане следва да се остави без разглеждане, а образуваното ЧНД № 146 по описа на ВКС за 2025 г. да се прекрати като делото, с оглед процесуална икономия, следва да се изпрати на Софийски градски съд. Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,