Определение № 4991 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4077/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба, подадена от Л. А. Д. и от „Зов92Комерс“ ЕООД, представлявано от управителя Л. А. Д., която е насочена срещу Определение № 3690 от 15.07.2025 г., постановено по к.ч.гр.д.№ 1973/2025 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: С обжалваното определение са оставени без разглеждане частни касационни жалби вх.№№ 1845 и 1846, двете от 05.05.2025 г., подадени от Л. А. Д. и от „Зов92Комерс“ ЕООД с управител Л. А. Д., срещу въззивно Определение № 278 от 23.04.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 179/2025 г. на Окръжен съд - Силистра и е прекратено производството по к.ч.гр.д.№ 1973/2025 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о. По делото е установено, че производството по гр.д.№ 133/2005 г. на Районен съд – Тутракан е образувано по иск за делба. То е приключило с протоколни определения, с които е одобрена съдебна спогодба между съделителите М. С. и Т. С. и е прекратено производството по делото. Поради изтичане на срока за съхранение (чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата) делото е унищожено. На 26.03.2025 г. настоящите жалбоподатели са подали молби за възобновяване на производството и за конституирането им като трети лица-помагачи по делото за делба. С Определение № 26000 от 31.03.2025 г. РС – Тутракан е отхвърлил молбите. Въззивният съд е приел, че определението на РС е правилно и го е потвърдил. Сезиран с частни касационни жалби, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че жалбите са подадени срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като се е позовал на т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и на т. 9а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият тричленен състав на ВКС намира, че констатациите и изводите на предходния състав са обосновани и правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Въззивното определение, с което е потвърден отказът за „възобновяване“ на производството по гр.д.№ 133/2005 г. на РС – Тутракан, не представлява акт от вида на подлежащите на касационно обжалване съобразно разясненията на т. 5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК. С молбите от 26.03.2025 г. настоящите жалбоподатели не преследват възобновяване на спряно производство с оглед приключване на делбата. С определението за одобряване на съдебната спогодба делбата се явява извършена и последиците от това не могат да бъдат преодолени по предприетия от жалбоподателите способ. Приключено съдебно производство не подлежи на „възобновяване“, а по отношение на отказа да се уважи подадена в този смисъл молба не се следва упражняването на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Правилно е и позоваването на разясненията, направени с т. 9а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Тези постановки са приложими както в хипотеза на постановен отказ за конституиране на трето лице-помагач в производството по висящо гражданско дело, така и когато отказът касае искане, направено при отсъствието на висящо гражданско дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия