Решение № 11537 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2015 г.

Решение № 11537 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. О., действаща като ЕТ "Е.-Е. П.", гр. С. Загора, подадена чрез адвокат Миланова против решение № 572/20.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1734/2014 г. по описа на Административен съд - П. В касационната жалба се сочат конкретни основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се твърди необоснованост и неправилност на решението, като се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Дирекция "ОДОП"/-П., в писмена защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, в частта, с която е потвърден РА за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ и предлага да се потвърди в тази част, а в останалата-да се отмени поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - частично основателна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка против Ревизионен акт № 241303720 от 30.12.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД П. на НАП, и главен инспектор по приходите в ТД П. на НАП, в частта, потвърдена с решение № 288 от 31.03.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП"- П. при ЦУ на НАП за установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 322,66 лева и 910,67 лева лихви и за 2011 г. в размер на 5 552 лева и 946,42 лева лихви и в частта, с която РА е изменен за допълнително установени задължения по чл. 124а ДОПК. След извършен задълбочен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и с него са установени точно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на ревизираното лице, РА е издаден от компетентния за това орган съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция след изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., и в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на акта на това основание. Изискани са писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица относно релевантните обстоятелства, надлежно е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Проведената ревизия е по особения ред, тъй като за посочените периоди, приходните органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В съставения ревизионен доклад са изготвени парични потоци на получените доходи и извършените разходи на ревизираното лице и съпруга й, като съпоставяйки приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от лицето парични средства. Конкретните суми, фигуриращи в паричните потоци са установени със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В конкретния случай, приходната администрация е използвала законосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства като разлика между разходите и приходите за целия период на календарната година, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ. Изложени са подробни мотиви за некредитиране на доводите и представените във връзка с тях доказателства за предоставени суми в заем и като дарение, както и за липса на надлежна доказателствена сила на договорите за дарение и заем и необорване на обстоятелството по § 1, т. 3 от ДОПК. По отношение за определените задължения по чл. 124а ДОПК е прието, че правилно са изчислени и се дължат поради действие на разпоредбата по отношение на заварени случаи. Така постановеното решение е законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка, в частта за дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и дължимите вноски по чл. 124а от ДОПК за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011г, а в частта досежно определените вноски за периода от 01.01.2010 г. до 15.02.2011г за ДОО, вноски за ДЗПО и вноски за ЗО е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл. 124а от ДОПК - Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК допуска, при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства, данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по "аналогия", като установяването на обстоятелствата за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. От приложените по преписката писмени доказателства, безспорно се установяват парични потоци, различни от отчетените и декларираните от жалбоподателката, т. е. изводът за получените реално суми е обоснован, предвид вида на производството по чл. 122 ДОПК. Касационните доводи в тази насока не оборван изяснената по делото фактическа обстановка, тъй като обосновано не са кредитирани събраните гласни доказателства и изготвените за нуждите на ревизията писмени такива. Безспорно е обстоятелството, че касаторката е внесла в касата на ЕТ "Е.-Е. П." пари в брой с приходни касови ордери и е направила разходи, вкл. свързаните с нея лица, които явно и съществено превишават размера на декларираните парични средства, т. е. налице е достатъчно основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В този смисъл са и констатациите на приетата по делото без оспорване експертиза, сочеща категорично при всички изготвени варианти на превишение на разходите над приходите, дори и в най-благоприятния за жалбоподателката вариант при начално салдо от 38 312,70 лева /недоказано получено дарение от Озджан, свидетел по делото и настоящ съпруг на жалбоподателката/. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК не е оборена от жалбоподателката в процеса нито чрез гласните доказателства, нито от представените писмени такива- договорите за заем, сключени с Ю. П. и Ц. К. са частни писмени документи и не притежават материална доказателствена сила, не е установено реалното предаване на сумите, както и предприети действия по изпълнението/ дори и частично/, т. е налице е формално обективиране на заемни правоотношения, сочещо на изготвяне на договорите за целите на ревизията. В тази връзка са изложените подробни мотиви от административният съд, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, както и изводите за договорите за дарение, съставени едва през 2013 г. по твърденията на св. Озджан. Неоснователно е възражението за неправилно изчисление-по-кратки периоди в рамките на данъчната година. Изготвен е от ревизията паричен поток на доходите и разходите, като недостигът е определен на годишна основа, както изисква чл. 17 във връзка с чл. 15 ЗДДФЛ, независимо от вписванията на приходи и разходи за всеки отделен месец за 2010 г. и 2011 г. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а от ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Следователно административният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е приложима за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 за целият посочен период /2010 г. и 2011 г./, тъй като тази норма е материалноправна и няма придадено обратно действие. Оспореното решение в частта, с която е потвърден РА и решението на директора на "ОДОП" за визираните вноски за периода 2010 г. и периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта, с която е установена дължимост на осигурителните вноски за този период. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски на страните съобразно уважената и отхвърлена част, като и за двете съдебни инстанции такива се претендират и от двете страни, но от касаторката няма доказани такива за касационната инстанция. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрк. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт, за двете съдебни инстанции е в размер на 1812,16 лв, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимите разноски на касаторката са в размер на 501,70 лв, предвид представеното пълномощно, внесения депозит за ССЕ и преводач и д. такса за двете инстанции. Следователно по компенсация дължимите разноски са в размер на 1310,46 лв в полза на ответника "ОДОП" -П., която сума следва да бъде присъдена след отмяна на първоинстанционното решение и в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение