Определение № 7475 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма Интеррег – V-A „Гърция- България 2014-2020 година“, чрез юрк. Велинова, за изменение на решение №2284/27.02.2026 година по адм.д. № 12032/2025 година по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта на разноските. Като се позовава на ТР № 6/2013 година по ТД № 6/2012 г.на ОСГТК на ВКС, молителят твърди, че в хипотеза на чл. 78, ал.5 ГПК съдът преценява действително извършената работа от адвоката, както и фактическата и правна сложност на спора. Съдът по настоящото дело не направил анализ по тези критерии. Като се позовава на т.60 от решение по дело С-438/2022 година на СЕС молителят твърди, че съдът не можел да се позовава на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Фактическата сложност на настоящото дело била ниска. А спорът пред касационната инстанция бил по правото. По изложени в искането съображения претендира редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“, чрез адв. Богоева в отговор на искането, оспорва същото като неоснователно. Заявява, че съдът в решението си е изложил мотиви защо не уважава възражението за прекомерност. Оспорва делото да е без фактическа и правна сложност, както и възражението за неактивност на адвоката. Пред ВАС от страна на адв. Богоева било представено становище на л.30-42 по делото, видно от което анализът на фактите и правото бил в дълбочина, като същият се базирал на обстойни и задълбочени познания по фактите и правото. Ако касаторът считал възнаграждението за адвокат пред първа инстанция за прекомерно, то същият имал механизъм за редуцирането му, който бил пропуснат. А размерът на адвокатското възнаграждение пред ВАС напълно съответствал на сложността на спора и процесуалната активност на страната, по неоснователната касационна жалба на РНО. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срока по чл.176а, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните изводи от правна страна: С решение №2284/27.02.2026 година по адм.д. № 12032/2025 година Върховният административен съд е оставил в сила решение № 3343/15.07.2025 година на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1032/2024 година. В мотивите си съдът е приел, че с оглед изхода на спора, на Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 1000 евро, съставляващи заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие № 0002986/16.01.2026 год. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съдът, по отношение на заявеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, е приел същото за неоснователно. Изложил е, че размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като активност на адвоката, брой съдебни заседания и прочие, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение. По възражението в искането на РНО направено по реда на чл. 176а, ал.1 АПК, касационният състав на ВАС приема същото за неоснователно: Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Настоящата инстанция е направила преценка, че според приложението на цитираната норма, дължимите се в случая от касатора разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, възлизат на 1000 евро, с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 година. При приложение на Решение на СЕС по дело № С- 438/22 от 25.01.2024 г. съставът на ВАС приема, че в случая трудът на адвоката не е бил съществено надценен. Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е депозирал становище от 12 страници пред ВАС, в което е изложил обстойни изводи по касационната жалба на РНО както от фактическа, така и от правна страна на спора. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 евро освен, че е обичайно за пазара, е било съобразно и с материалния интерес по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, като е под минималния определим при този материален интерес по наредбата. В настоящия случай, не съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение, а същото е договорено между страните и платено по силата на договорно съглашение. Недопустима е намесата на съда в свободата на договаряне между адвокат и клиент. По възражението на насрещната страна за прекомерност, съдът следва единствено да съобрази дали така договореното и платено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и дали трудът на адвоката не е бил неоснователно надценен. В случая възражението на касатора за прекомерност, съдържащо се в касационната жалба е бланкетно, затова и възражението в искането по чл. 176а, ал.1 АПК за липса на подробна обосновка в съдебното решение е неоснователно. Възражението за прекомерност с обосновка към него се прави в срок до обявяване на делото за решаване, а не с искането по чл. 176а, ал.1 АПК. Воден от гореизложеното, и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, и процесуалната активност на адв. Богаева, съставът на ВАС не намира основание за изменение на решението си в частта за разноските. Присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., за което съдът е изложил мотиви. Воден от гореизложеното, съставът на ВАС