Определение № 60180 от 20.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 65781 от 15.07.2021 г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], съдържаща искане за превеждане по посочената от молителя банкова сметка на сумата 130 000 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1370 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 117/2019 г. Превеждането на сумата е аргументирано с обстоятелството, че всички дължими на ищцата Р. Д. суми за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях и разноските за разглеждане на делото, присъдени й с първоинстанционното решение и с постановеното от ВКС по настоящото дело решение, са преведени по посочената от нея сметка. Ответницата по молбата – Р. Д. Д. от [населено място] – не заявява становище по същата. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 30.08.2021г.) от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с платежно нареждане от 14.06.2019г. до „Обединена Българска Банка” АД по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 139 от 28.01.2021 г. по настоящото дело, след частична отмяна на въззивното решение, общо присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП възлиза на сумата 144 000 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 25.07.2014 г. От представените с настоящата молба банкови документи се установява, че застрахователното дружество е изплатило на ищцата Р. Д. всички присъдени й суми, след като с писмо-покана изх. № 92-512/28.04.2021 г., връчено й на 29.04.2021 г. (видно от представената обратна разписка № [ЕГН]) е извършило прихващане на присъдените му разноски по делото. По-конкретно: С платежно нареждане от 17.12.2018 г. е заплатена сумата 173 607.02 лв., включваща присъдената от първата инстанция сума за обезщетение в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, а с платежно нареждане от 11.05.2021 г. е преведена сумата 34 131.04 лв., включваща допълнително присъдената й от въззивния съд сума 24 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, както и разноски по делото. С оглед изложените съображения, процесната сума, внесена от касатора като обезпечение, следва да му бъде върната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение